Певецът, чието истинско име е Франсоа Жилбер Сили, е роден на 29 октомври 1927 г. във френския град Тулон в семейството на дребни търговци. В училище той се учи посредствено, но е вдъхновен зад пианото. Баща му напуска семейството още когато Франсоа е съвсем малък. Майка му обаче не може да се омъжи за новия си приятел, защото избягалият съпруг не й дава развод. Но Франсоа, брат му Жан и сестра му Одет приемат Луи Беко за свой родител. Франсоа влиза в консерваторията на Ница още когато е на 9 години и учи в нея, докато семейството напуска Тулон през 1942 г. Майката, наричана от всички Мамико, създава максимално комфортни условия на сина си, за да се отдаде той на музиката. През това време брат му участва в Съпротивата против нацистите.
С Джина Лолобриджида и Жан Кокто
След края на войната семейството се установява в Париж. Франсоа започва да композира музика за филми. Името му за първи път се появява на афиш през 1947 г.
През 1952 г. Франсоа завинаги приема името Жилбер Беко. Това е годината, в която решава, че никога няма да излезе без вратовръзка на сцената. По това време той вече е отличен пианист и свири в нощните клубове на Париж. Някъде там се запознава с певеца Жак Пилс и започва да му акомпанира. В този момент Пилс е мъж № 1 в живота на великата Едит Пиаф. Феноменалната й интуиция и перфектният й слух я карат да мисли, че в лицето на Жилбер е открила още един талант. Тя го запознава с Луи Амад, който по-късно заедно с Пиер Делано става един от основните текстописци на певеца. Пак по това време той се запознава с друг млад композитор и певец, който също е от свитата на гениалната Пиаф – Шарл Азнавур. Тя отваря вратите по пътя им, включително и на залите в Америка. Дебютантите в голямото шоу стават железен дует, пишат заедно и ноти, и текстове. След това за Беко всичко се случва много бързо. Той има всички основания за успех: таланта му на композитор, ярки автори на тесктове и железен сценичен опит, придобит по време на гастролите с Жак Пилс.
На 2 февруари 1953 година Беко записва две свои песни, Mes mains, по текст на Делано, и Les Croix по текст на Амадо. Неговия син Ги се ражда същия ден. Усхехът на първите му записи провокира собственика на Олимпия Брюно Кокатрикс, който възражда заведението си след дълги години на упадък, да покани певеца като един от първите изпълнители в тази зала. Предприемчивият бизнесмен, даже се канел да украси с името на Беко, първия си плакат от февруари 1954 година. По това време Беко е считан за „американска звезда“ (т.е. артист откриващ втората част на концерта). Но когато на 17 февруари 1955 година той се качва на сцената на Олимпия като звезда, го чака небивал успех. Тази знаменателна вечер, четири хиляди млади хора, увлечени от невероятната енергия на Беко, изпотрошават част от залата – доста необичайно събитие за тези времена. Печатът превъзнася този факт и Беко получава прозвищата: „Господин Динамит“, „Атомна гъба“ и „Мосю 100 000 волта“.
Жилбер Беко с Мирей Дарк и Ален Делон в зала “Олимпия”
Известен по цял свят най-вече с хитовете си „Натали”, „Върнах се да те потърся”, „И сега”, „Самотата не съществува”. Вратовръзката на точки, с която не се разделя на сцената, както и ръката, поставена зад ухото по време на целия концерт са негова запазена марка. Бил е 33 пъти на сцената на прочутата зала „Олимпия“ в Париж. Автор и изпълнител на около 400 песни, някои от които са адаптирани и изпълненявани от Франк Синатра, Елвис Пресли, Джеймс Браун.
През 1971 г. Жилбер Беко, на върха на славата си, приема поканата от българска страна и изнася рецитал на фестивала „Златният Орфей”.
Когато след продължителна и тежка борба с рака, Беко се прощава с живота на борда на своята лодка в Сена, Франция и музикалният свят потъват в траур. „Спуснете завесите” и „Натали е сираче” пишат на първите си страници френските вестници. Когато угаснат 100 000 волта, това няма как да остане незабелязано. Но светлината на Жилбер Беко, както светлината на звездите, пътува към бъдещето и е вечна.
AFISH.BG
