ТРИ СТРОФИ
Не богохулствувай, че аз те нараних.
Аз шест хиляди мили се отбих от тебе
и мойте сълзи океана ще погребе
и гроба ще е тих.
И не мисли тъй, както учат във света
поклонници парадни в свят на чувства леки.
Не казвай: – на света е всичко суета,
а радвай се во веки.
И щом за мене заговорят – ти мисли,
че гроб съм само аз, що мъртъвците скрива
звездата ми, кажи им, губи се в мъгли,
а ти – бъди щастлива…
СПОМЕН ЗА СЕЛО
Откъслек
Роса се сипе. Нощ. Залутана прелита
над тъмните тополи мойта мисъл. Там,
де в малко прозорче блещука бледен плам,
до стобора се спира мълчалива, свита.
И като просек, който чака до вратата,
в прозореца забива погледа си тя,
но близо че стои, там никой не видя,
защото я не чака никой в тишината.
И само псето верно трепна и залая.
Дали усети вълк, бои ли се от нещо,
че лае тъй проточено, зловещо?
О, не, ни вълк усети, ни от страх то лае,
а мойта мисъл е, то мисълта ми знае
и спомена ми там подуши и узна.
Че вило е за него често в тишина.
И само то усети как полека мина
до стобора, оттам как тихо отлетя
и върху родний покрив спря и седна тя…
© Превод от полски: Дора Габе
Рисунки на Циприан Нордвик
AFISH.BG
