Севан завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работи като дипломат. От 1994 г. ръководи първото посолство на Република Армения в България. През 2003 г. за тази й дейност й е връчен орден “Стара планина” – първа степен.
Севда Севан е автор на стихосбирката “Камък върху камък”, книгата с пътеписи “Това е мой дълг” и романа-трилогия: “Родосто, Родосто” (1982), “Някъде на Балканите” (1987) и “Дер Зор” (1993), посветен на съдбата на арменските преселници в края на 19-и и началото на 20-и век.
Предлагаме ви кратък откъс от „Някъде на Балканите”:
“Знаеше, че над късната й, неприлична любов тегне лош жребий.
Още тогава, когато той отвори вратата на стаята в истанбулската американска болница – несръчен, смутен както винаги, чудак с вечно опръскани с кал панталони, облечен в смешното си сако уж алафранга, ушито от груб домашен шаяк; с очила, чиито рамки едва се крепяха с безброй телчета, канапи, сини и червени връвки; уважаван от всички в града, но всъщност неценен от никого доктор, с когото бяха свикнали дотолкова, че дори не го забелязваха, освен ако им дотрябваше съвсем в краен случай; човек без приятели, семейство, роднини, като се изключи непрокопсаният му брат, – още тогава Овсанна разбра, че тоя никому ненужен бекярин отсега нататък ще бъде за нея всичко. Любов.
Сякаш се търкулна бисер по прашния отъпкан калдъръм на дните й. За какво й беше? Бог дава, Бог взема!
Тъкмо туй си помисли след време, през оня следобед, когато Саръ Рупен бе дотърчал в болницата – решен на всичко. Идеше от някаква гостилница. Най-сетне открил следите на брат си. Срещнал там оня българин Димитър, дето живял преди години в Родосто. И той му разправил всичко… Нямало време за губене. Щял да тръгне да дири Дикран из България. По-точно във Варна, дето младежът живеел при Андраниг, комитата. Щял да го намери и да се върне след седмица…
И тръгна. Овсанна остана да чака в болницата. Мина седмица и тя разбра, че няма да го види никога вече.
Беше нещастна и доволна посвоему. Макар и за кратко, щастието я бе споходило, а за него нямаше мярка ни в саати, ни в оки, ни в лакти.”
© Севда Севан
AFISH.BG
