• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

„Знаеше, че над късната й, неприлична любов тегне лош жребий…”

afish by afish
16 May 2017
in Откъс на деня
0
„Знаеше, че над късната й, неприлична любов тегне лош жребий…”
0
SHARES
6
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

Севан завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Работи като дипломат. От 1994 г. ръководи първото посолство на Република Армения в България. През 2003 г. за тази й дейност й е връчен орден “Стара планина” – първа степен.

Севда Севан е автор на стихосбирката “Камък върху камък”, книгата с пътеписи “Това е мой дълг” и романа-трилогия: “Родосто, Родосто” (1982), “Някъде на Балканите” (1987) и “Дер Зор” (1993), посветен на съдбата на арменските преселници в края на 19-и и началото на 20-и век.

Предлагаме ви кратък откъс от „Някъде на Балканите”:

“Знаеше, че над късната й, неприлична любов тегне лош жребий.
Още тогава, когато той отвори вратата на стаята в истанбулската американска болница – несръчен, смутен както винаги, чудак с вечно опръскани с кал панталони, облечен в смешното си сако уж алафранга, ушито от груб домашен шаяк; с очила, чиито рамки едва се крепяха с безброй телчета, канапи, сини и червени връвки; уважаван от всички в града, но всъщност неценен от никого доктор, с когото бяха свикнали дотолкова, че дори не го забелязваха, освен ако им дотрябваше съвсем в краен случай; човек без приятели, семейство, роднини, като се изключи непрокопсаният му брат, – още тогава Овсанна разбра, че тоя никому ненужен бекярин отсега нататък ще бъде за нея всичко. Любов.
Сякаш се търкулна бисер по прашния отъпкан калдъръм на дните й. За какво й беше? Бог дава, Бог взема!
Тъкмо туй си помисли след време, през оня следобед, когато Саръ Рупен бе дотърчал в болницата – решен на всичко. Идеше от някаква гостилница. Най-сетне открил следите на брат си. Срещнал там оня българин Димитър, дето живял преди години в Родосто. И той му разправил всичко… Нямало време за губене. Щял да тръгне да дири Дикран из България. По-точно във Варна, дето младежът живеел при Андраниг, комитата. Щял да го намери и да се върне след седмица…
И тръгна. Овсанна остана да чака в болницата. Мина седмица и тя разбра, че няма да го види никога вече.
Беше нещастна и доволна посвоему. Макар и за кратко, щастието я бе споходило, а за него нямаше мярка ни в саати, ни в оки, ни в лакти.”

© Севда Севан

AFISH.BG

Tags: севда севан
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist