— Ние ви подложихме на изпитание — продължи Воланд, — не молете никога и за нищо! Никога и за нищо, особено по-силните от вас. Те сами ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко. Седнете, вие сте горда жена! — Воланд свлече от Маргарита тежкия халат и тя пак се намери седнала до него на леглото. — И тъй, Марго — продължи вече меко Воланд, — какво желаете срещу това, че бяхте днес тука домакиня? Какво желаете срещу това, че по време на бала бяхте гола? На колко оценявате вашето коляно? Какви щети ви причиниха гостите ми, които току-що нарекохте обесници? Говорете! И вече без стеснение, защото сега аз ви го предлагам.
Сърцето на Маргарита се разтуптя, тя въздъхна тежко и взе нещо да обмисля.
— Хайде, хайде, по-скоро! — насърчаваше я Воланд. — Събудете въображението си, пришпорете го! Само задето е присъствал на сцената с убийството на този непоправим негодник — барона, човек заслужава да бъде награден, особено ако този човек е жена. Е?
На Маргарита й секна дъхът и тя вече щеше да произнесе съкровените, скътани в душата й думи, но изведнъж пребледня, разтвори широко уста и очи. „Фрида! Фрида! Фрида! — изкрещя в ушите й нечий натрапчив молещ глас. — Казвам се Фрида!“ И като се запъваше в думите, Маргарита заговори:
— Значи, аз… мога да ви помоля… за едно нещо?
— Да поискате, да поискате, дона — отвърна Воланд и се усмихна с разбиране, — да поискате — едно нещо.
Ах, колко умело и ясно подчерта Воланд, повтаряйки думите на самата Маргарита — „едно нещо“.
© Превод от руски: Лиляна Минкова
AFISH.BG
