100 години от рождението на нобелиста
На 16 ноември 1922 г. е роден португалският писател, носител на Нобелова награда за литература, Жузе Сарамагу (алтернативно се произнася и Жозе Сарамаго).
Заради конфликт с португалското консервативно правителство носителят на Нобелова награда за литература от 1998 година напуска родината си – властимащите се противопоставят противоречивият му романа “Евангелието по Иисуса Христа” да се състезава за европейска литературна награда. “Евангелието по Иисуса Христа” предизвиква скандал в католическа Португалия, тъй като разказва как Христос губи девствеността си с Мария Магдалена и е използван от Бог, за да завладее света.
Писателят е роден е в селско семейство и напуска училище едва 12-годишен, за да се учи на ключарство. Първият му роман излиза през 1947 г., но следващата му творба – сборник със стихотворения, излиза чак 19 години по-късно.
През 1995 г. по неговите “Есета върху слепотата” бе сниман филма “Слепота” с Джулиан Мур в главната роля. Той разказва за обществения и социален разпад в една анонимна страна, където всички последователно ослепяват. В “Прекъсването на смъртта” от 2005 г. той изследва хаоса, настъпил в друга измислена държава, чиито жители внезапно спират да умират. В “Каин”, която излезе миналата година, авторът “очиства” братоубиеца от греха му, като обвинява Бог за убийството на Авел.
Автор е на много поезия, есета и пиеси.
Харолд Блум го определя като най-великия съвременен романист. У нас португалецът е познат с книгите „Възпоменание за манастира”, „Евангелието по Исуса Христа”, „Слепота”, „Приумиците на смъртта” и др.
Представяме ви избрани цитати от Жузе Сарамагу:
„Въпросите ти са грешни, ако вече знаеш отговора.”
„Четенето вероятно е алтернативен начин да намериш мястото си.”
„Ако съм искрен днес, какво значение има дали ще съжалявам за това утре.”
„В нас има нещо, което няма име, нещото, което сме.”
„Използваме думите, за да се разбираме едни други, а понякога, за да се откриваме едни други.”
„Хаосът е просто ред, който очаква да бъде дешифриран.”
„Съжалявам ако това, което за теб е нещо малко, за мен е всичко.”
„Може би само в света на слепите всичко ще бъде такова, каквото е в действителност.”
„Мъжете са еднакви. Мислят, че след като са излезли от корема на жена, значи знаят всичко за жените.”
„Що се отнася до чувствата на сърцето, прекалено много е винаги по-добре от прекалено малко.”
„Единственото обяснение за съществуването на религиите е смъртта. Те се нуждаят от смъртта така както ние се нуждаем от храната.”
„Харесването е най-добрата форма на собственост, а собствеността – най-лошата форма на харесване.”
„В крайна сметка всички животи свършват прекалено рано.”
„Ако не можем да живеем изцяло като хора, нека поне направим всичко възможно да не живеем изцяло като животни.”
AFISH.BG