ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
Иска ми се това стихотворение,
когато излезе от болницата,
където лежахме заедно,
да се качи на метрото,
(то е съвсем наблизо)
и да се прибере вкъщи.
С моите обувки.
С моите панталони.
С моята риза и цигарите в джоба й.
И т. н.
И по пътя за вкъщи да не зяпа млади жени,
а да си мисли какво ще каже на дъщеря ми и на жена ми –
на този свят,
и на онзи – на сина ми, майка ми и баща ми.
Позволявам му вкъщи да си сипе от моята водка,
дано е останало повечко,
да запали от моите цигари
и тогава да въздъхне:
Надживях го този глупак!
© Гълъб Ковачев
AFISH.BG
