Великолепният сборник от статии и лекции „Мисли за Европа“, писани през различни периоди от първата половина на ХХ-ти век, оформя едно напълно завършено и изключително съвременно, дори и днес, виждане за развитието и възможностите пред Стария континент.
Наричат философията му „философия на живота“, която „се състои от отдавна скрити начала в прагматичната метафизика”.
Вероятно изглежда сложно, но всъщност е съвсем достъпно и разбираемо, видно от цитатите, които ви предлагаме:
„Европа наистина представлява едно пространство, но пространство, пропито с цивилизация и тази цивилизация, нашата, европейската, ни е превърнала нас, европейците, в нещо проблематично.”
„Както окото разбира между колебанията на ефира, така душата на всеки отделен човек избира между истините; същото е с душата на всеки народ и на всяка епоха.”
„Мъжете могат да се разделят на три типа: такива, които се мислят за Дон Жуановци; та-кива, които смятат, че са били; и други, които вярват, че са могли да бъдат, но не са поискали. Последните са тези, които – с благородно намерение – са готови да атакуват Дон Жуан, а може би и да го анатемосат.”
„Невярна е всяка перспектива, която се представя като единствено възможна. Големите системи на философията също не са всеобщовалидни картини на света, а очертават индивидуалният хоризонт на своя създател. Само ако сме в състояние едновременно да обхванем тези единични перспективи, бихме могли да се доближим до абсолютната истина в безкрайното и многообразие – така както я притежава Бог.”
„…Но истината е съвсем друга: живеем във време, в което чувстваме изумителни способности да осъществяваме, но не знаем какво точно. Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. Чувстваме се изгубени сред толкова голямо изобилие. Получава се така, че при наличието на повече средства, повече знания, повече техники отвсякога съвременният свят изглежда възможно най-нещастният, който някога е съществувал: той чисто и просто се движи без посока…”
„Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно.”
„Законът, който обуславя големите промени в живописта, е смущаващо прост. Първо се рисуват неща; после – усещания; накрая – идеи.”
„Животът не търпи да бъде подменян нито от вярата-откровение, нито от чистия разум.”
„Изкуството няма право на съществуване, ако се ограничава само да възпроизвежда действителността, дублирайки я безсмислено. Неговата мисия е да създаде един въображаем хоризонт.”
„Досадникът е човек, който ни лишава от самотата ни, без да ни предостави компания.”
„Интелектуалецът е пиян по рождение.”
„Истинската любов е само опит да се разменят две самоти.”
AFISH.BG
