Стийв Маккуин става звезда в телевизията с един скромен уестърнов сериал, който и ние гледахме отчасти през 1981 г. Той е любимец на публиката, но благодарение на повърхностното кино на физическото действие. Традиция става перфектните му изяви да украсяват комерсиални и среднохудожествени филми, които стопля с щедрия си талант и вкуса си към проникновеното психологическо разкриване на своите персонажи. Но чудно, дори и в такива филми на не особено изявени режисьори, Маккуин създава аура около своите образи, превръщайки се във феномен, така необходим на американското кино между 50-те и 70-те години на миналия век. Запомня се походката му, честните му и пронизващи сини очи, кратките и скорострелни реплики на този малък – 1,68-метров герой.
60-те години на 20. век са времето на неговия триумф. Той господства през цялото десетилетие с примамливия блясък на големите звезди. Наистина остава трети в Топ 10 на 60-те г. след Джон Уейн и Пол Нюмън, но за сметка на това през 1968 г. е провъзгласен за най-популярния актьор в света. И това ако не e триумф!
С отрезвяването в края на 60-те години на миналия век, Маккуин изпада в парадоксална ситуация. Той е суперзвезда и пример за подражание, но същевременно, като аполитичен, е пометен от вълната на младежкото недоволство, въпреки че публиката не изоставя смелия аутсайдер, който предвидливо бяга при детската си любов – моторите и автомобилите. Излизат „Мотористите” на Марк Райдъл и „Льо Ман” на Ли Кицин. Стив Маккуин търси в гонките стремежа към свободата и реализация на самобитната мъжественост на своя герой, който обикновено е симпатичен маргинал като Майкъл Дилейни от „Льо Ман”. 70-те години на миналия век са бавният залез за Маккуин, но за сметка на това бляскав, шеметен и белязан от печата на неговата неподражаема творческа зрелост.
Стийв е признат в обществото, което дълго време го е отхвърляло. Той не обича да дава автографи, отказва интервюта и не приема светските условности. Сякаш се разбира по-добре с предметите, отколкото с хората. Колекционер до дъното на душата си, Маккуин притежава сбирка от 210 мотоциклета, 55 автомобила и 5 самолета! При това той предпочита старите, открити аероплани, които пилотира сам с кожена каска и огромни очила. Той прекарва толкова време с любимите си машини, че поставя легло в хангара, където понякога нощува. Той обича двигателите, изцапаните в машинно масло ръце, бирата, гърления смях и жените.
Той никога не е бил светец. Понякога дори се превръща в демон, но щом се появеше на екрана, и магията ставаше. Чарът му бе неустоим. Независим, понякога брутален, мълчалив и особен, Стийв постигаше странна смесица от безгрижие и твърдост. Много се опитаха да го имитират. Никой не успя.
И днес, 38 години след последния поклон пред публиката от болничното легло в Мексико, Стийв Маккуин продължава да бъде голямата филмова звезда, от която и в бъдеше специалисти и редови фенове ще се учат на благородство, смелост и героизъм.
AFISH.BG
