“Не ми пука, че ще умра – единственият ми страх е, че ти ще умреш. Далеч по-важен от каквото и да било, от каквато и да е идея, е твоят дъх върху мен. Нащрек съм, като животно. Щом се събудиш, вмъквам се в теб, в съзнанието ти. Връхлитам те. Живея от теб”.
Франсоаз Саган, “Дивните облаци”