Години наред този фрагмент от „Царицата на чардаша” се свързващи с най-добрия Бони на всички времена в българското оперетно изкуство.
Неуморен, блестящ, екстравагантен, с неустоим френски шарм, Видин Даскалов вдигаше на крака залите и шестваше по улиците, сподирян от възхитени женски погледи. Приписваха му стотици любовни авантюри, спрягаха името му с всяка една от красивите му партньорки на сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски”.
След спектакъл пред служебния вход се тълпяха развълнувани почитателки – за автограф или просто да го зърнат отблизо. Той никога не е бил високомерен, дори се спираше на тротоара, когато го поздравяваха непознати – за усмивка, за ръкостискане, за привичното навеждане на главата в знак на почитание към дамите.
На сцената беше фурия. Все едно дали в „Царицата на чардаша”, „Българи от старо време”, „Теменужката от Монмартър”, „Хубавата Елена”, „Време за любов” – публиката затаяваше дъх или избухваше в смях и аплаузи при всяко негово изпълнение.
Беше истинска звезда, без грам звездомания. Каквито всъщност са истинските звезди.
Раздаваше се с цялото си сърце и то не издържа – инфарктът го покоси на 62 години. След него остана споменът за неговите над 120 роли, за титулуването „най-яркият представител на сребърното поколение на Оперетата”, за бравурния му творчески път.
И тъничката тъга, че само от записите ще ни огрее усмивката му и ще припяваме заедно с него „Живот човешки, живот глупешки, защо си тъй прекрасен, толкоз сладък ти?”. И да намерим отговора. Така, както Видин Даскалов го намери за себе си – да живееш лудешки, раздавайки се и оставяйки неизличима следа.
AFISH.BG