Те се срещат в компанията на общи приятели и познати в едно кафене, където тя изразява намерението си да преведе разказите му на чешки. Този разговор поставя началото на една пламенна връзка, на една голяма любов, документ за която са разменените помежду им писма, събрани в сборника „Писма до Милена”, едно от които ви предлагаме
Скъпа госпожо Милена,
днес искам да пиша за нещо друго, но не се получава. Ако приемах всичко сериозно, щях да го напиша по друг начин, но някъде в градината би трябвало за Вас да има шезлонг, на пъстра сянка, и десетина чаши с мляко, на една ръка разстояние от Вас. Би могло да е и във Виена, дори сега през лятото, но само без гладуване и тревоги. Нима не е възможно? И нима няма кой да го направи възможно? А какво казва лекарят? Когато извадих списанието от големия плик бях почти разочарован. Исках да чуя нещо от Вас, а не този тъй познат ми глас от стария гроб. Защо застава помежду ни? Но после се досетих, че той всъщност ни е свързал. Но, впрочем за мен е необяснимо как сте се решили да се нагърбите с този тежък труд и съм дълбоко трогнат с каква прецизност сте го извършили, изречение след изречение, такава прецизност и красива, естествена елегантност, с която Вие боравите, не съм и предполагал, че съществуват в чешкия език. Нима са толкова близки немският и чешкият? Но както и да е, във всеки случай разказът е безкрайно лош, нищо по-лесно от това, скъпа госпожо Милена, да Ви го докажа, ред по ред, и само отвращението ми ще бъде малко по-силно от доказателството. Това, че разказът Ви харесва, естествено му придава стойност, но помрачава малко представата ми за света. Стига толкова по въпроса. „Селски лекар“ ще получите от Волф, вече му писах. Разбирам чешки, естествено. Вече неведнъж исках да Ви питам защо понякога не ми пишете на чешки. И не защото не владеете немски. Владеете го в повечето случаи изумително, а ако някой път изглежда недостатъчно, той пред Вас доброволно ще сведе глава, тогава е особено красиво; дори и немец не би се осмелил да очаква това от своя език, толкова лично той не би дръзнал да пише. Обаче аз бих искал да ми пишете на чешки, защото Вие все пак сте част от него, защото само там е цялата Милена (преводът го потвърждава), а тук е само Милена от Виена или Милена, която тръгва за Виена. И така моля Ви, пишете на чешки. И ми изпратете есетата, за които пишете. Дори да са жалки, какво от това. Вие също преминахте през моя жалък разказ. Докъде ли? Не зная. Вероятно и аз ще съумея, ако обаче не успея – какво пък – ще си остана с възможно най-хубавото предубеждение. Питате за моя годеж. Бил съм сгоден два пъти (ако така Ви харесва, дори три пъти, два пъти за едно и също момиче) и така три пъти бях само на няколко крачки от брака. Първата връзка е изцяло отминала (там вече има друг брак, а както чух и малко момченце), втората – още е жива, но без всякакви изгледи за брак, всъщност връзката не живее или много по-точно – живее самостоятелно за сметка на нас. Въобще открих, че в този и в други случаи мъжете навярно страдат повече или, ако щете, имат по-малко съпротивителни сили, жените страдат винаги без вина, и то не така сякаш „те не са виновни“, а в същинския смисъл, който все пак се прелива може би в „не са виновни за случилото се“. Впрочем размишлението върху тези неща е безполезно. Това е като да се опитваш да разрушиш един-единствен казан в ада, първо не успяваш и второ, ако успееш, ще изгориш в огнената маса, която се излива, но Адът ще остане да съществува в цялото си великолепие. Трябва да се подхожда по друг начин. Най-напред обаче трябва да си полегнете в някоя градина и да извлечете от болестта, особено ако тя не е истинска, толкова сладост, колкото изобщо е възможно. А в нея има много сладост.
Ваш Франц К
(Мерано, април/май 1920)
© Превод от немски: Галина Г. Павлова
AFISH.BG
