ПРОЛЕТ
Изгубената пролет
ще слезе в оня час
по белите тополи,
по листналия бряст.
Ще спре една латерна
в безслънчевия двор
и дворът ще запее
с латерната ведно.
В сърцето стигнат — мигом
аз ще се отрека
от учените книги,
от тясната яка.
И отведнъж ще снема
вси свои имена,
с тях — цялото си бреме
от скърби и злина.
Ще сляза лек и весел
по стълбите запял,
и слязъл, ще се смеся
с огромната тълпа…
Цял ден ще дялам камък
в виелици от прах
и няма да узная
съмнения, ни страх.
А вечер ще ме чака
на каменния мост
жена със къдри, сякаш
увиснал черен грозд.
© Атанас Далчев
AFISH.BG
