РАЗВРЪЗКА
Ти се събличаш като на лекар.
Тази мисъл се счупва в душата ми.
И изведнъж
всичко става чупливо.
И вазичката става епруветка.
И цветето-странен бацил.
И ти ми се изсмиваш:
-Хайде,хайде!
Питай ме какво чувствам.
От какво страдам.
Къде ме боли…
Или каквото искаш питай!
Само не се преструвай…
Аз се навеждам машинално.
-Дишай-
казвам аз.
И въздухът те поема дълбоко.
И ти изчезваш.
Теб те няма вече.
Леглото още стиска твойта топлина-
разкъсаната дреха на беглеца.
Но ти си се отскубнала.
Завинаги.
Навярно слизаш ти сега
по спомена надолу.
Плачеш.
И ципът на полата ти е скъсан.
И счупен е гласът ти.
Чувам:
Сбогом,
любими,
сбогом!
Сбогом,жадуван мой!
Желая ти всичко най-хубаво
и част от моята болка.
© Любомир Левчев, „Следлюбов“
AFISH.BG
