„Вървя към смъртта. Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като спирала, като стълбата на Яков. Изкачваш се, докато изчезнеш… Имаш известно време. Имам време, колкото да живея, колкото да свърша нещо, което трябва да направя”, признава 89-годишната Жана Моро.
Изиграла е 135 героини. Започва да се снима през 1948 г. Любимият й филм е следващият. Името на Жана Моро нашумява със зараждането на френската “нова вълна” в киното. Тогава нейният бивш съпруг, вече покойният режисьор Луи Мал, я заснема в емблематичните си филми “Любовници” (1958) и “Асансьор за ешафода” (1958). Веднага след премиерата им Моро се превръща в символ на независимото кино, каквото по онова време с необикновен ентусиазъм правят младите и талантливи Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар. Образите, с които Жана Моро ще остане завинаги в историята на седмото изкуство, са създадени през 60-те години. В епохата на авторското кино тя участва в действително етапни творби на ХХ век – “Жюл и Жим” на Трюфо, “Дневникът на една камериерка” на Луис Бунюел, “Валсиращите” на Бертран Блие. “Великата жена на френското кино” я нарича знаменитият ас на модата Пиер Карден, който нетактично се хвали, че някога Жана му е била любовница.
Красавицата в началото на кариерата си
Неотразимата чаровница и днес изправя на нокти силния пол. Мъже от различни възрасти все така се влюбват в нея. Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била шеф на журито на фестивала в Кан. Тя обожава киното. В Париж дори има салон с нейното име. Неслучайно тя нарича седмото изкуство “оръжие, което не пролива кръв”. Облечена от глава до пети в “Шанел”, звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно.
Голямата дама на френското кино издава, че дължи дълголетието си на факта, че винаги е заобиколена само от млади хора. Явно ги привлича – както актьорите, така и режисьорите. Запознава се с тях на различни фестивали, на които е в журито. „Може би те ми се лепят, защото чувстват, че сърцето ми е останало младо”, смее се тя. Франсоа Трюфо е по-млад от нея, Луи Мал също – със седем години. Успяла е да съхрани сърцето си младо с простичка тайна – „Трябва да умееш да се наслаждаваш на живота, да извличаш удоволствията от него.”
С Франсоа Трюфо на снимките на “Жюл и Жим”
С миналото си тя има особени взаимоотношения. „Мнозина живеят така, сякаш нямат нито минало, нито корени. На французите принадлежи много точен израз за момента, в който любовната връзка приключва и хората се разделят: “Започвам живота си отново!” Но истината е друга – ние никога не започваме от нулата. Продължаваме нататък и ако не извлечем поука от грешките си, рискуваме следващия път отново да хванем същите гребла. По-добре е да си кажем: “Да, сбърках, но сега съм по-умна, мамка му, и повече това няма да се повтори.” Възрастта не може да ни защити от любовта, но любовта в голяма степен ни защитава от възрастта.”
Жана Моро е рядък екземпляр сред кинаджиите – малко актриси обичат да гледат кино. Но още в младостта си, когато не играе в киното, тича да гледа всеки нов филм в малък парижки салон. Никой не знае, но тя открехва Трюфо за филмите на Ингмар Бергман. Преди нея той не е чувал за него. „А, сещам се и за още нещо – Франсоа не обичаше шампанско. “Изкорених” и този негов недостатък.”
Великата Моро живее в хармония със себе си. Предпочита да хвърля зад гърба си и абсолютно да изключва за неща, които не са се случили или са били трагични. Обича да дава пример с една роля, която не успява да изиграе, и почти е забравила за нея. Отказва се от главната женска роля в “Спартак” на Стенли Кубрик, която грабва Джийн Симънс. Отказва се, защото е силно влюбена в мъж, когото обича и до днес. Името му е Луи Мал. Снима се в много негови филми, но след “Любовниците” отношенията им тръгват към края си. Той се влюбва в друга жена. Жан много страда. Съжалява и за това, че не успява да работи с Бергман. Има такава възможност, но тогава не говори английски.
Актриси и певици – Бриджит Бардо е нейна любима приятелка
Титанът Орсън Уелс я нарича най-великата актриса в историята на киното. „Откровено казано се смущавам, когато слушам подобни комплименти. Бях само на 22, когато се запознах с Уелс. Играх Бианка, малката проститутка в “Отело”. И той изпрати някого зад кулисите в “Комеди франсез” да ме покани на вечеря. В този момент живеех с ужасно ревнив млад мъж. И си помислих: “О, Боже! Дали ще се намери причина да се откажа от среща с човека, направил “Гражданинът Кейн” – най-добрия филм на всички времена?” Оказа се доста по-сложно, отколкото предполагах. Но реших – всичко да върви по дяволите. И отидох на срещата с Орсън Уелс! Седнах срещу него в ресторанта, обкръжена от знаменитости, слушах страхотния му глас и заразяващия му смях. През цялото време си повтарях като побъркана: “Трябва да се прибера вкъщи при мъжа си!” А Орсън ми каза: “Нима трябва да си толкова директна?” Аз се сащисах. А той: “Нищо не можеш да скриеш от мен. Почакай малко, не си тръгвай! Имам да ти кажа нещо важно.” “Добре”, измрънках аз, а Орсън се наклони към мен: “Трябва да работим заедно.” По същия начин шепнейки му отговорих: “Съгласна съм, но кога.” “Когато поискаш”, отговори ми той. Искаше да ме снима в своята версия на “Отело”, но по това време в “Комеди франсез” договорите бяха железни и ни се наложи да почакаме.”
Мадмоазел Шанел и Жана Моро
Казвала е, че е могла да стане готвачка, за да „достави удоволствие на хората”. Както и икономка, защото се научава да прави всичко, когато е малка: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.
Жана Моро е от много скромно семейство. Всяко лято й се налага да работи. Майка й е англичанка и танцьорка във „Фоли Бержер”. Жана успява да спечели бързо пари в „Комеди Франсез” и да даде пари на майка си, за да си тръгне от вкъщи, където е тормозена от съпруг и свекърва.
С втория си съпруг Уилям Фредкин в деня на сватбата им
Дикцията си дължи на майка си. Жана е самоука, не е взела матура. Работи и чете. Четенето е нейния наркотик и свобода. Научава се да чете и да пише на 4-годишна възраст, с помощта на чичо й Арсен… Така на девет години прочита „Грехът на абат Муре”. „В колежа ме караха да чета на глас. Винаги съм била очарована от думите, от тяхното изговаряне, от дикцията, точния изказ и избора на думите.” И днес възрастната дама чете по два часа на ден.
“Бих предпочела да кажа: живях като свободна жена. Но това означава, че съм имала авантюри, любовници, че мога да си тръгна, когато поискам… Заложих на това, когато Луи Мал искаше да си тръгне. Изпреварих го. „Любовниците” бяха такъв шок за мен! Виждах киноафишите по Шан-з-Елизе. Мислех, че никога няма да се съвзема. Раздялата с него… Луи вече го нямаше. Вече бяха приятелка с Марго, Маргьорит Дюрас. Вечер, след театър, излизахме. Мъкнехме се по бистрата. След това отивахме в периферията на Париж. Спирахме. Пиехме червено вино, говорехме си. С часове. Неудобно, но градивно…”
Още с излизането си през 1958 г., “Любовниците” на Луи Мал предизвиква скандал и вкарва Жана Моро в семейството на митичните актриси.
Предлагаме ви някои от изказаните на глас мисли на актрисата легенда:
Уморих се да говоря. Толкова неща за казване. Много е изтощително да говориш за себе си…
Не познах горчивината, а тъгата, аз съм емоционална, не много интелектуална. Какъв шанс да имам емоции!
Ревността никога не ме е обземала. Ние сме жертви и на обкръжението си. Ревността е почти мода, ритуал… Например, никога не съм желала ролите, които други жени изпълняваха. Когато една актриса има талант, това ме трогва.
Поканата за флирт се пише с очи.
Ако попаднете в капана на идеята, че най-важното е какъв образ градите пред света, вие стъпвате на опасен път.
Жената трябва да бъде толкова умна, колкото да се хареса на глупавите мъже и дотолкова вулгарна, че да се харесва от умните.
Ако иска да живее живота си до край, човек трябва да живее опасно.
Да бъдеш актриса означава да си във фантазиите на мъжа. Коя жена не е мечтала за това?
Смъртта е абсолютна загадка. Ние всички сме уязвими от нея, това е, което прави живота интересен и напрегнат.
Животът не свършва на 30.
Лицето ми се промени с годините и смятам, че има достатъчно история в него, за да даде на публиката нещо, над което да размишлява.
За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука.
Имаме толкова много думи, за да изразим състоянието на душата, и толкова малко, за да опишем състоянието на тялото.
Челна снимка: Жана Моро – легендата на френското кино
AFISH.BG
