На 22 октомври 1964 г., на Жан-Пол Сартър, бащата на екзистенциализма, философът на свободата, е присъдена Нобелова награда за литература от Кралската академия на Швеция. Той обаче отказа престижното отличие. Заедно с това губи и паричната награда, която в днешно време се равнява на над 1 млн. долара.
По това време Сартър е на 59 години. Той е водеща фигура на своето време в областта на теорията на екзистенциализма и марксизма, и непоколебим поддръжник на социалистите. Сартър е първият призьор, доброволно отказал се от Нобела. Шест години по-късно, руският писател и драматург, Александър Солженицин, друг Нобелов лауреат, не присъства на церемонията по награждаването от страх от отмъщение и лишаване от свобода при завръщането си в страните от бившия Съветски съюз.
Но Сартър не е имал такива притеснения. Много популярен в родната си Франция и в чужбина, отказът му е породен от друг вид страх. Той не е импулсивно решение, а по-скоро е базиран на дългогодишни лични и обективни съображения. Както обяснява пред Шведската академия, той не желае да се превърне в „институция“ като Нобелов получател. Сартър също е отхвърлил и френския знак на Почетния легион, както и други отличия и почести в миналото.
В официалното си съобщение Академията възхвалява писателя за „неговото творчество, което чрез духа на свободата и търсенето на истината, е упражнило широко влияние върху нашата епоха“. Тогава Сартър пише писмо до Академията, в което обяснява защо е отказал: „Много дълбоко съжалявам, че този въпрос заприлича на скандал: дават награда, а някой я отказва. Споменах две причини: лични причини и обективни причини. Личните причини са следните: моят отказ не е акт на импровизация. Винаги съм отказвал официалните отличия. Когато след войната през 1945 г. ми предложиха Ордена на почетния легион, аз го отказах, въпреки че имах приятели в правителството. По същия начин никога не съм желал да вляза в „Колеж дьо Франс“, както ми предложиха някои мои приятели. Не е едно и също дали се подписвам Жан-Пол Сартър или Жан-Пол Сартър, носител на Нобелова награда“.
Единственият проблем е, че тази награда не може да бъде отказана. Регламентът на Нобел не дава на лауреата тази привилегия. В замяна на това, академиците си запазват правото да отпуснат или да не отпуснат дотацията. Така че през 1964 г. Сартър не получава обещания чек за 273 хил. шведски крони, еквивалентни на 300 хил. евро днес, или на около 1 млн. долара.
Сартър е добре известен със своите романи, сред които са „La Nausee“ („Погнусата“) и неговата философска работа „Битие и Нищо“, в която той излага своето мнение за екзистенциалистите. Той е автор и на пиесата „Мухите“, пише множество статии във вестниците и редактира литературно-политическото списание „Les Temps Modernes.“ Умира през април 1980 г. и е погребан в гробището Монпарнас в Париж.
Заглавна снимка – The Greanville Post
AFISH.BG
