АКТРИСИ, ВРЪЩАМ СЕ ПРИ ВАС ОТНОВО
Здравей, септември мой,
гримиран като май!
Лекарствата се правят от отрова.
Измислица е всеки рай.
И въпреки това – напред към рая!
Простете ми, приятели,
и ти, народ.
Обръгна ми от реализъм – не желая,
не искам да живея
делничния ви живот!
От сметки и проекти
до гуша съм преситен.
За трезвите ви щастия не давам грош.
Сто пъти по-боли,
но предпочитам
да ме заколят с бутафорен нож.
Скопихме се от истински омрази.
Копаем си реален гроб.
Без мен!
Аз тръгвам към онази
измислена,
безсмислена
и слисваща любов.
Актриси, ето ме. Качете ме на сцената.
И нека публиката се тресе от смях.
Но колко
в сетния си час ще кажат като мене:
„Обичах – следователно живях!“
© Стефан Цанев
AFISH.BG
