Една от най-емблематичните и най-обичаните български поп-изпълнителки, Ваня Костова влиза с гласа си във всеки български дом още в далчната 1981-а, когато изпява първата си песен „Приятели” по узика на Стефан Диомов и текст на Георги Белев, заедно с новосформираната вокална група „Тоника-СВ”.
Популярността на „Тоника-СВ“ бързо расте благодарение на БНТ и БНР, които излъчват техни песни постоянно. През 1982 г. е издаден и първият албум на групата, озаглавен,,Приятели”.
Ваня Костова се превръща в солистка на състава и песни от този период като „Приятели“, „Аз и моето момиче“, „Като сън“, „Конче мое“, „Къде си“, „Вместо сбогом“, „Ако те има“ допринасят силно за нейната лична популярност. Дори очилата, които носи постоянно, също са в неин плюс. Друга певица с очила освен нея и Доника Венкова няма в естрадата и първоначално всички я наричат „момичето с очилата и хубавия глас“.
През следващата 1983 г. „Тоника-СВ“ издава втория си албум „Мария“, в който Ваня има 7 солови песни: „Мария“, „Цвете за обич“, „За старата любов“, „Малайка“, „Старата игра“, „О.Маляо“ и „Мандолината“. Групата е на върха на славата си и прави над 350 концерта годишно, което реално почти лишава певците от свободно време и личен живот.
През 1985 г. „Тоника-СВ“ издава третия си албум „Обич“. Там песните, изпети от Ваня Костова, са „Обич“, „Звезда“, „Казваха ми“ и „За старата любов“.
През пролетта на 1986 г. Ваня Костова записва последната си песен с,,Тоника-СВ” – ,,Очакване за пролет” – муз. Стефан Диомов, текст Богомил Гудев.
През юли 1986 година след вътрешни разногласия Ваня Костова и Стефан Диомов напускат „Тоника СВ“ и Ансамбъла на Строителни Войски и постъпват в ансамбъл „Магистрали“ към Войските на Министерството на транспорта.
“Тоника-СВ” на върха на славата
Ваня Костова започва самостоятелната си кариера с песни като „Черен кон, не умирай върху белия сняг“,,,Лятото”-дует с композитора Стефан Димитров, „Искам да ти кажа“, „Звезда“ – с нов аранжимент, последвани от нови и нови хитове. Ваня Костова е единствената българска поп-певица, която изпълнява автентични народни песни с невероятно майсторство. Народните песни, които знае, са повече от естрадните, с които е известна. Някои от тях са „Бела съм бела юначе“, „Калиманку денку“, „Хей, поле широко“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Петко Ради пръстен даде“, „Великената хубост“.
„Момичето с хубавия глас и очилата” отдавна е звезда. Една от малкото истински, които не стрададат от пагубната звездомания, не лежат на стари орфейски лаври, а продължава да работи така здраво, сякаш е в нчалото на пътя си. Изключително взискателна е както към музиката, така и към текстовете на песните, които включва в репертоара си. Затова е любимка не само на меломаните, но и на всички, обичащи мелодичната и смислена песен. А гласът й достига до всяко сърце, отворено за мелодичните й откровения, защото ги приема като свои.
Честита да си, Ваня! И продължавай да я караш от добре, по-добре!
AFISH.BG
