Виктор Робертович Цой е известен съветски рок певец, музикант, актьор и композитор от корейски произход. Вокал и фронтмен на легендарната съветска рок група „Кино”. Той е една от най-запомнящите се фигури в рок-музиката на СССР. С неговата група са едни от пионерите в пънка и ню уейва в съюза. Едни от най-известните му песни са Звезда по имени Солнце, Группа крови, Безъядерная зона, Троллейбус, В наших глазах, Хотим перемен, Кукушка, Пачка сигарет.
Роден е в Ленинград. Започва да учи в училището, където майка му е преподавател по физкултура. Заедно с нея сменя 3 училища. По-късно завършва художественото училище „В. Серов“. Там основава и първата си група Палата №6. Вокал на формацията е Максим Пашков. Групата издава един албум, озаглавен „Слонолуние“. Записите по него са направени в дома на Пашков.
През 1981 Цой става част от Гарин и гиперболоиды, където е бас китарист. Групата по-късно се преименува на Кино̀. Първият албум на групата е „45“ и е продуциран от Борис Гребеншиков. Музикантите от групата на Гребенщиков Аквариум участват в записите на албума. През 1982 групата изнася няколко концерта в Москва.
През май 1984 съставът на Кино̀ се обновява и те печелят втория Ленинградски рок фестивал. Издават и албума „Начальник Камчатки“. През 1985 групата отново се изявява успешно на Ленинградския рок фестивал и модернизира звученето си. През 1986 лейбълът „Мелодия“ издава албума „Ночь“. Популярността на Цой и Кино̀ расте и групата участва на съвместния концерт на Ленинградския рок клуб и Московската рок лаборатория. Цой участва във филма Асса, а заглавната песен „Хочу перемен“ става един от най-големите хитове на Кино̀. Тя попада в албума „Группа крови“ от 1988 година.
Стената на Цой на Кривоарбатска
През 1989 Цой е избран за актьор на годината след ролята си във филма „Игла“, а Кино̀ са на върха на популярността си, изнасят концерти във Франция, Дания и Италия. През 1989 записват албума „Звезда по имени солнце“.
На 15 август 1990 Виктор Цой загива в автомобилна катастрофа. Членовете на групата успяват да довършат записите по последния албум на Кино̀ – „Черният албум“. След смъртта на Цой са издадени много компилации с неиздавани преди негови песни.
И днес в една московска пресечка – Кривоарбатска, съществува стената на Цой, която цялата е покрита с надписи “Кино”,“Цой е жив”, цитати от песните му. Всеки негов фен смята за свой дълг да остави пречупена запалена цигара в пепелника до стената. Стената се оформя през 1990 година, след като някой изписва с черни букви върху нея “Днес загина Виктор Цой” . Веднага се появява друг надпис – “Цой е жив!”. От тъжния 15-и август до първите студове тук всеки ден имало младежи. После започват да се появяват и други надписи. Поставен е и портрет на Виктор. Стената на Цой е забележителност на Москва, която не присъства в официалните пътеводители, но въплъщава духа на времето и на поколението от прехода.
Виктор Цой си тръгна от този свят на 28 години, но както е видно, вратата след него не е затворена и през нея продължават да звучат и да тревожат тишината в душите ни неговите песни.
AFISH.BG
