Монтейро Роси се засмял широко и това го смутило, твърди Перейра. Я пък вие, доктор Перейра, възкликнал звучно Монтейро Роси, мен ме интересува животът. После продължил по-тихо: вижте, доктор Перейра, преситен съм от смърт, преди две години почина майка ми, тя беше португалка, учителка, почина ей така, от аневризма в мозъка, каква сложна дума, за да се каже, че ти се спуква вена и умираш внезапно; миналата година пък почина баща ми, той беше италианец, работеше като корабен инженер в доковете на лисабонското пристанище, остави ми нещичко, но това нещичко вече се изчерпа; имам и баба в Италия, но не съм я виждал от дванайсетгодишен и не ми се ходи да живея в Италия, струва ми се, че там ситуацията е още по-тежка от тукашната, преситен съм от смърт, доктор Перейра, извинете, че така открито ви говоря, но защо ми задавате подобен въпрос?
Перейра отпил глътка от лимонадата, обърсал уста с опакото на ръката си и казал: просто защото в един вестник се налага да се пускат възпоминателни слова за писатели, или некролози всеки път, когато си отива някой важен автор, а тези неща не могат да се правят от днес за утре, трябва да са добре подготвени, затова търся някого, който да ми пише предварително некролозите на големите съвременни писатели. Ето, утре ако се спомине Мориак, какво да правя?
Перейра твърди, че Монтейро Роси си поръчал още една бира. Откакто дошъл, младежът изпил поне три и, според Перейра, сигурно бил вече доста замаян, или поне на градус. Монтейро Роси отметнал перчема от челото си и казал: доктор Перейра, езиците ми се удават и познавам съвременните писатели; аз предпочитам живота, но ако вие настоявате да говоря за смъртта и ми плащате за това, така, както ми платиха да изпея неаполитанската песен днес, мога да се заема с тази задача и още за вдругиден ще ви напиша едно посмъртно хвалебствие за Гарсия Лорка. Какво ще кажете за Гарсия Лорка, нали всъщност той положи основите на испанския авангардизъм, както нашият Песоа даде начало на португалския модернизъм, пък и беше многостранен талант, занимаваше се с поезия, музика, живопис.
Перейра твърди, че отговорил, че Гарсия Лорка не му се струва най-подходящата личност, но можело да пробват, стига нещата да са казани с мярка и предпазливо, като се наблегне на приноса му в изкуството и не се засягат теми, които, предвид създалата се ситуация, можело да се окажат щекотливи. Тогава, по възможно най-естествения начин, Монтейро Роси му казал: вижте, прощавайте, че заговарям за това, аз ще ви напиша посмъртното слово за Гарсия Лорка, но вие бихте ли могли да ми дадете някакъв аванс? Трябва да си купя нов панталон, този е непоправимо съсипан, а утре имам среща с момичето, което ей сега ще дойде – запознахме се в университета, приятели сме и много ми харесва, мислех да я заведа на кино.
© Превод от италиански: Нева Мичева
AFISH.BG
