НА А. П. КЕРН
Запомних оня миг чудесен,
когато се яви пред мен –
като видение небесно,
на хубост гений въплътен.
В жарта на порив безнадежден,
в шума на мирски суети
дочувах аз гласа ти нежен,
сънувах милите черти.
Години минаха. Метежен,
сърдечен плам се укроти.
Забравих образа ти нежен,
гласа, небесните черти.
На заточението в мрака
летяха дни без близък зов,
без божество, без образ чакан,
без сълзи сладки, без любов.
Душата от съня се стресна –
и пак се ти яви пред мен
като видение небесно,
на хубост гений въплътен.
И бий сърцето упоено,
и тръпне то във порив нов
към божеството устремено,
за сълзи сладки, за любов.
Превод от руски: Людмил Стоянов
AFISH.BG
