ЗАБРАВА
Щастливи са умрелите, че те забравят
горчивия живот… О, пред нощта
не ги оплаквай никога – не трябва,
каквато и да е във теб скръбта.
Душите жадни стигат бреговете
на чистата забрава и захлас.
Водата ще размъти неусетно
сълзата, капнала за тях тогаз.
От нея ако пият те отново,
ще си припомнят миналия яд
и мъки – спящи в тях като олово.
Заплачеш ли, когато свечерява,
оплаквай живите на тоя свят –
те искат, но не могат да забравят!
КРАСОТА
По пътищата без усмивки гледат,
като във ад се мъчат и потят
занаятчии, продавачи бледи
и всички те – макар в различен кът –
печалби смятат и броят монети.
Но ти, девойче, със невинен лик
минаваш след училище и ето,
че те оставят всичко друго в миг.
Далеч от разцъфтелите градини,
от музите неозарени – те
забравят ниски грижи и години,
с надежда те следят и те обичат,
а шепотът им радостен расте:
– Света Мария да е с теб, момиче!
© Превод от гръцки: Димитър Василев
AFISH.BG
