“Защо ли тази авантюра го бе белязала толкова? Защо ли мислеше за нея след петнайсет години, при условие, че бе обладал десетки жени?
Вероятно, защото Донатела се бе показала загадъчна и бе останала такава. Харесваме жените, защото те идват в обкова на незнайно каква загадка, и спираме да ги харесваме, щом спрат да ни интригуват. Смятат, че мъжете ги привлича само онова между крака им? Грешка — мъжете биват привличани повече от романтичната им страна, отколкото от половия им орган. Доказателство ли искате? Когато хората се отчуждават, то е по-скоро заради дните, отколкото заради нощите. Прекараните в разговори под ослепителното слънце дни помрачават аурата на дадена жена повече от нощите, в които са се преливали един в друг. Често на Фабио му се искаше да каже на женската половина: запазете нощите и изхвърлете дните, така ще задържите мъжете за по-дълго. Но се въздържаше — малко от предпазливост, за да не ги прогони, и много — защото беше убеден, че те няма да разберат и ще видят в това само потвърждение, че мъжете мислят само как да чукат; той искаше да каже, че големите фустогонци — като него — са мистици в търсене на загадка, които винаги предпочитат в женското създание по-скоро онова, което то не им дава, отколкото това, което им отдава.”
© Ерик-Еманюел Шмит, „Одет Тулмонд и други истории”
© Превод от френски: Зорница Китинска
AFISH.BG
