Георги Александров Стаматов е български актьор, режисьор и педагог. Роднина е на писателя Георги Порфириевич Стаматов, затова в началото на кариерата си се подписва с бащиното си име. Съпруг на актрисата Петя Герганова.
Следвал Право в Софийския университет.
Взема участие в любителски представления още като ученик. През 1912 влиза в състава на “Съвременен театър” на М. Икономов. След успешно издържан изпит през 1914, дебютира в ролята на Странен господин (“Сирена” – Й. Щолба) в Народния театър в София, където с прекъсвания е артист до 1964 г. Бил е режисьор и директор в театрите в Русе (1929-1930), Пловдив (1935-1936), Пазарджик (1953-1959); председател на Съюза на българските артисти (1929-1932); преподавал в Държавната театрална школа. През 1944-45 ръководи дейността на фронтови театър. Заедно с М. Попова е основател на драматичния състав на ансамбъл “Маяковски”. Ръководил театъра при ЦС на профсъюзите и двегодишна театрална школа към театъра. По време на Втората световна война участва във формираната пропагандна рота на Дирекцията за културна дейност сред войската.
Той е сред основателите на Държавното висше театрално училище (ДВТУ) в София (сега НАТФИЗ) през 1948. Професор от 1948 г.
Има запомнящи се филмови роли в”Тютюн” (1962) – Татко Пиер, “Гераците (1958) – Йордан Герака, “Сиромашка радост” (1958) – Свети Петър, “Героите на Шипка” (1955). А на сцената се превъплътява над 300 персонажа.
Освен великолепен актьор, Георги Стаматов е бил и изключително харизматичен мъж, по когото са лудеели жени на всякаква възраст. Има три брака, но последният, с актрисата Петя Герганова, значително по-млада от него, остава най-сполучлив, двамата просто намират половинката, която всеки от нас цял живот търси. Все още има хора, които помнят безбройните изпълнения на двойката и на сцената, и в живота. Петя приема мъжките му забежки, тя е над тези неща, обича го такъв, какъвто е пленил сърцето й още в ученичеството й, преди съдбата да ги срещне наяве. Което не й пречи да се отнася към него с убийствена и прелестна ирония.
Той намира при нея точниия партньор, с когото могат да са равни и равноправни, да се забавляват и да приемат заедно ударите на съдбата. Това държи семейството им 30 години, до смъртта на Жорж, а Петя живее като негова вдовица още две десетилетия. Легендите за тази артистична и нетелектуална двойка не са забравени, предават се от поколение на поколение артисти.
AFISH.BG
