„Една култура не може без волни и независими мечтатели като Магда Абазова…” Думите са на изкуствоведката Ружа Маринска за една от най-талантливите български художнички. А Магда Абазова имаше щастието да ги чуе приживе и да им се радва. Днес я няма. Вече пет години след онзи октомврийски ден през 2011-а, в който се пресели отвъд.
Но картините й са тук. И част от тях от днес до 24 октомври ще бъдат сред най-вълнуващите акценти в „Салона на галериите” в Зала 3 на НДК. Ще ги отриете в експозицията с живопис „Загадъчната Магда” като предвестие за голяма ретроспектвна изложба, която столичната галерия „Сезони” обещава да направи през май 2017 г.
Магда Абазова, “Брегове”
„Абстракцията за мен дава свобода. Живописта за мен не е разказ, а изказ. Тя не разказва случки, събития, сюжети. Тя изказва състояния, настроения, преживявания. В единия случай неин обект е светът извън нас, а в другия – светът в нас. Аз не противопоставям двата подхода, само ги разграничавам”, казва преди години Магда Абазова
А галеристката Маргарита Видралска сякаш продължава със задочен монолог към художничката: „Ние в галерия „Сезони” сме повлияни от изкуството на Магда Абазова и не можем да отречем неговия магнетизъм. Качествата на произведенията и усещанията, които те предизвикват, макар и фрагментарно остават в нашите спомени. Картината, която познавате започва да се отдалечава и това, което виждате е заместено от това, което е вътре, това което усещате, представяте си и изживявате. Картините на Магда Абазова провокират. Те изкарват от съзнанието ни спомени, мисли, фантазии и ги превръщат в нещо реално. Те са загадка, но и разгадават загадката. Откриването на закодираните тайни в картините е още един похват, с който художничката привлича почитатели, последователи и изследователи.”
И още: „За Магда неведнъж се казва, че е в основата на модерното и авангардното в нашето изкуство. Тя е наричана „аристократа на българската живопис… Дори най-абстрактните творби на Магда Абазова са разбрани и обичани от зрителя, „уловен” в настроението на картината.”
Магда Абазова през 70-те години на ХХ век
Ако беше жива, днес художничката щеше да е на 93. Родена е през 1923 г., учи във Втора девическа гимназия в София и посещава уроци по английски и цигулка. През 1943 г. постъпва в Художествената академия, но учебната година е отменена заради бомбардировките и цялото семейство заминава при роднини в Асеновград. През следващата година Магда започва обучението си при Илия Петров във възстановената от професори и студенти сграда на Академията. Усвоява натурата и завършва „живопис” при проф. Дечко Узунов. Работи като художник в сп. „Септемврийче”, издателство „Български писател”, сп. „Септември” и други.
От 1972 г. участва в общи художествени експозиции, в изложби на жени художнички, творбите й са представяни в Полша, Сирия, Турция, Франция, Норвегия, Бахамските острови, Китай, Италия, Франция, Холандия, Австрия, Португалия, Корея, Индия, Монголия… Произведенията й съчетават модернизъм и пластичност, сдържаност и естетизъм, затова навсякъде печелят успех. А авторката е отличена с наградата на СБХ за живопис (1963), с приза “Захарий Зограф” за живопис(1990), с наградата на СБХ за цялостно творчество (1996), със статуетката на Столична община “За ярък принос в областта на културата и изкуствата” (2003), с наградата на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура…
Творчеството й има огромно влияние върху българското изкуство до днес. И както казва мениджърът на галерия „Сезони” Маргарита Видралска, „художничката Магда Абазова остава извън всякакви клишета и определения на своето време – и тя, както нейните съмишленици и съвременници Иван Кирков, Найден Петков, Дечко Узунов, Илия Петров, Иван Лазаров и Любен Зидаров, постоянно търси и преоткрива модернизма”.
Магда Абазова, “Импровизации”
Имах щастието да се докосна отблизо до личността Магда Абазова. Беше през 2003 г., когато артистичната общност у нас отбеляза 80-ия рожден ден на художничката с голяма изложба в Националната художествена галерия. Няма да забравя стълпотворението от ценители на нейния талант, дошли да я поздравят за кръглата годишнина и дългия й творчески път. И сдържаното достойнство, с което дамата с бели коси приемаше похвалите, наградите, суетата и шума.
Малко по-късно художничката ме прие в дома си. Ето част от мислите, които Магда Абазова сподели в интервюто, което бе публикувано в сп. „Женски свят” през октомври 2003 г.:
„От дете рисувах… Привличаше ме всичко красиво – цветенца, птички, котета… Много обичах книжките с илюстрации, вглеждах се и в репродукциите, които имахме у дома. Родителите ми притежаваха хубава библиотека и помня как като малка най-много харесвах една антология с българска поезия, където Дечко Узунов беше нарисувал портретите на авторите. Те ме поразяваха. Много обичах да ги прерисувам. Така започнах.”
„При много художници раждането на една творба е съпътствана от нерви, от депресии. Аз съм по-търпелива. Изчаквам. Почвам нещо ново, понякога с голяма сполука – буквално за минути, а друг път месеци не стигат, за да стане. Накрая махвам всичко и започвам наново… Използвам липсата на муза за друго – в живота има толкова много неща, които трябва да се свършат. Така правя. Отдръпвам се, поглеждам, не става. Оставям го, понякога дори го забравям, докато в един прекрасен ден то само ми подсказва какво да направя.”
„Музата сама си идва и без да я каниш. Понякога най-неочаквано. Най-дребно нещо може да те предизвика. Случвало се е сянка на предмет в стаята да ме накара да взема четката.”
„Едно време ме похвалваха, че съм била много добър портретист. Друг обаче беше добавил, че да, добри са моите портрети, но то е, защото съм привнасяла по нещо от себе си към портретуваните (смях).”
„Смятат ме за добър психолог, но не съм. Правя много грешки. Имам добра интуиция, но понякога се оказва, че съм сгрешила. Човекът е сложно същество, не може да се каже с една дума той е лош или добър, въпреки че… сега се ядосвам на политиците.”
„Държа да имам място в света и да живея така, без амбиции да съм сред суетата.”
„Всички сме свободолюбиви, но не всеки има смелост да се проявява такъв, какъвто е.”
„Всеки се страхува. Мен ме е страх от смъртта – не, по-скоро от преминаването от едното състояние в другото.”
„Никога не съжалявам. Важен е днешният ден – да си здрав, да можеш да работиш, да мислиш, да живееш. Да си жив – това е най-важното.”
„Накъде върви светът? Все натам, накъдето си е вървял. Винаги е имало много жестокост и борба за надмощие. Всички по-социални идеи са пропадали, защото не може всички да бъдат еднакво богати – невъзможно е.”
„Добре изживян е животът на тези, които успяват да бъдат богати, без да са мошеници.”
Магда Абазова, “Без име”
Днес Магда Абазова вече я няма. Но можете да откриете „Загадъчната Магда” в Зала 3 на НДК. А аз продължавам да благодаря на съдбата за онзи подарен час през 2003 г. и споделен с аристократката в българското изкуство, която до последно си остана… земна.
На заглавната снимка: Портрет на Магда Абазова, направен от известния фотогаф Зафер Галибов и представен в неговата авторска изложба “Лицата на душата” (март 2016) в галерия-книжарница “София прес”
Виолета Цветкова, AFISH.BG
