Иво Ливи, познат като Ив Монтан, е роден на 13 октомври 1921 г. в Монсумано Терме в Италия. През 1923 г. семейството му заминава за Франция заради фашисткия режим в Италия. Ив отрасва в Марсилия, където работи в бръснарницата на сестра си, а по-късно и на пристанището. Започва кариера в шоубизнеса, а през 1944 г. е забелязан от Едит Пиаф, която го включва в своите изпълнения.
Постепенно Монтан става все по-известен като певец и актьор, снима се в няколко филма. Разпознаваемият му стил на пеене, особено на песните, посветени на Париж, стават моментални хитове, а след години и вечни класики. През 1951 г. се жени за Симон Синьоре, с която по-късно се снима в няколко филма. Бракът им продължава чак до смъртта на Синьоре през 1985 г. Двамата остават заедно въпреки множеството афери на Монтан, включително с Мерилин Монро. По време на филмовата си кариера Ив Монтан се снима в няколко американски филма, а играе и на Бродуей.
Монтан има само едно дете – сина му Валентин, който се ражда през 1988 г. от втория брак на Ив с Карол Амиел.
Ив Монтан със съпругата си Симон Синьоре
Представяме ви едно стихотворение на Дамян Дамянов, в което е овековечено и присъствието на самия Ив:
КОГАТО РАДИОТО СВИРИ
Дамян Дамянов
Когато радиото свири
и стане светло у дома,
във мъничката ни квартира
се сбира цялата земя.
Животът ми трагично-весел
се връща пак при мен, събран
в една меланхолична песен
и в тембъра на Ив Монтан.
И всичко, дето съм очаквал,
но никога не е дошло,
със тази песен ме разплаква.
Помръква моето чело,
разтърсвам рамена, захлипвам…
А ти си млада. Ив Монтан
в кръвта ти полудяла кипва
не като скръб, а като танц.
И този танц край мен извива
несдържаната ти печал.
И този танц ми се надсмива
и казва, че съм оглупял!
Без сълзи този танц разплаква
уж веселото ти чело
със всичко, дето си очаквала,
но никога не е дошло.
Танцува ти се – ти си млада,
и аз разбирам твоя вик:
ти чрез фалшива радост страдаш
край стария меланхолик.
И Ив Монтан е само повод
за мойта скръб, за твоя танц.
За взаимните ни окови
не е виновен Ив Монтан!
И танцът, и плачът ни дразнят.
И този хубав следобяд,
започнат от домашен празник,
превръща се в домашен ад.
И в мъничката ни квартира
се сбира цялата земя,
когато радиото свири
и уж е светло у дома.
AFISH.BG
