Великият Чарли Чаплин показва на света един пародиен образ на Хитлер, който чрез силата на сатирата до известна степен дори става симпатичен на зрителите. Чаплин е автор на сценария, съавтор на музиката, изпълнител на главните роли във филма и, разбира се, негов режисьор. „Великият диктатор“ тръгва по кината в Америка на днешния ден, 15 октомври, през 1940 година.
Публикуваме знаменитата реч на „другия“ Хитлер от филма:
„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого.
Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си.
На този свят има място за всеки и земята е достатъчно богата, за да осигури прехрана за всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме пътя.
Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие.
Израстваме бързо, но се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки.
Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост ние имаме нужда от доброта и нежност.
Без тези неща животът ни ще бъде жесток и ние сме изгубени.
Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни.
Дори в този момент гласът ми достига до милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която превръща хората в мъчители и ги заставя да оставят зад решетките невинните.
За тези, които ме чуват – не се отчайвате!
Мизерията, която е надвиснала над нас, не е нищо повече от сянка на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия прогрес.
Омразата на хората ще отмине, а диктаторите ще умрат и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при тях. И докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне.
Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, които контролират живота ви и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате!
Които ви строяват, определят храната ви, държат се с вас, сякаш сте добитък и ви използват за пушечно месо.
Не се поддавайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с ум на машини и сърца на машини!
Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта към хората в сърцата си.
Вие не мразите – само необичаните мразят. Необичаните и неестествените.
Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „царството божие е вътре в човека” – не в един, не в група хора – а във всички хора! В теб!
Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие!
Вие, хората, притежавате силата да направите живота свободен и красив, да направите този живот едно чудесно приключение.
И тогава, в името на демокрацията, нека използваме тази сила!
Нека се обединим!
Нека се борим за един нов свят, за почтен свят, който ще даде на хората шанс да работят, ще ни даде бъдеще, старост и сигурност.
Обещавайки ви тези неща зли хора идват на власт. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си и никога няма да го направят!
Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората.
Нека се борим, за да изпълним тези обещания! Нека се борим, за да освободим света! Да премахнем националните бариери, да унищожим алчността, омразата и нетолерантността.
Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора.
Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!”
AFISH.BG