В началото на юли 1908-а княз Фердинанд предприема пътуване из Европа.
Три седмици по-късно в Истанбул е извършен държавният преврат на младотурците.
Българският дипломатически представител в Цариград Иван С. Гешов в частно писмо до ген. Паприков, външен министър на Княжеството, пише: „Защо да не използваме прочее настаналите обстоятелства и с един решителен замах да скъсаме веднъж завинаги връзките, които имаме с Турция, като провъзгласим България за независима държава”.
В края на август – на приема на чуждите дипломати, на който външният министър Тефик паша очертава промените в империята, възникнали след държавния преврат, българският дипломатически представител не е поканен, тъй като България е васално княжество на Турция и той е смятан за обикновен турски чиновник.
По това време избухва стачката на работниците и служителите в Източната железница и правителството нарежда обслужването да се поеме от българските железничари. Стачката не постига успех и компанията благодари на министър-председателя Малинов за съдействието, и го моли българските железничари да освободят местата си в администрацията. Правителството отказва.
„Повърнете железницата!” – заповядва Фердинанд от Австро-Унгария, където се намира в момента.
„Няма да я повърнем!” – отсича правителството.
Князът е принуден да отстъпи.
В средата на септември на свои митинги в деветдесет и седем български села и градове народът подкрепя идеята за обявяване на независимостта, а върху пътническия влак София – Бургас, теглен от машината „Фердинанд”, е окачен надпис: „Дерзайте, Княже! Думата е ваша!”.
На 22 септемврив църквата „Свети 40 мъченици” на старопрестолния град княз Фердинанд чрез манифест обявява:
„… за да отговоря на народното желание, с благословията на Всевишния, прогласявам България за независимо Българско Царство!”.
И смирено приема молбата на председателя на Народното събрание и на министър-председателя да спази вековната традиция на българската държавност и да се нарече цар.
(Короната отдавна е изработена в Мюнхен.)
В този ден българите сами се освобождават от остатъците на петвековното робство и от гибелните на народа ни клаузи на Берлинския договор.
Щастливата вест е съобщена на софийското гражданство чрез прочитане на телеграма пред входа на Военния клуб.
Същия ден френският посланик в София Морис Палеолог донася на своето правителство:
„Фердинанд смята, че шедьовърът на политиката му е постигане на мечтата му за царство, без да се обвързва нито с Русия, нито с Австрия и без да губи свободата на действията си”.
А според сър Харолд Никълсън по онова време „Фердинанд вече не приличаше на лисица, защото косата и брадата му бяха станали вълчо сиви, а фигурата му се беше увеличила до царствени размери”.
На следващия ден – 23 септември – в Двореца е окачен портрет на Монарха в одеждите на византийски император.
Същата вечер новопрогласеният цар влиза в София на кон. До него царица Елеонора в бяла рокля.
Множеството вика „ура”, пее и благославя.
Слънцето красиво залязва над Витоша, а в душите изгрява величественият и тъй дълго лелеян идеал: националното обединение.
© Неда Антонова, „Царица Елеонора Българска”
AFISH.BG
