Вторник, 14 юни, малко след седем вечерта. Пътувам с такси към НДК. Шофьорът е учтив, усмихнат, общителен. В миг повишава глас. От недоволство. Току-що е чул последната новина от вечерна емисия по радиото: „18 минути само лоши новини!” И ми изреди една подир друга информациите за катастрофи, стрелби, нещастни случаи, порои: „Нито една, която да ми стопли душата, да ми даде криле. Цял ден въртя волана, слушам радио като фон, но новините ми идват в повече. Лоши, лоши, лоши…”
Досрамя ме и не признах, че съм журналист. Отивах на премиера на ансамбъл „Българе”. Знаех, че ще се случи нещо хубаво, но то трудно ще влезе в новинарските емисии, където „добрата новина не е новина”. И се случи – пред очите на близо 5000 зрители, препълнили залата заради ритмите, които правят българите различни в света.
От миналата пролет знам за проекта „Осмото чудо”, по който месеци наред работи Христо Ив. Димитров, създателят на първия частен Национален фолклорен ансамбъл „Българе”. Знаех дори една от тайните, заложени в сценария, но бях заклета да мълча, докато целият спектакъл не види бял свят. И сега залата видя на живо танца на ирландския журналист Джеймс Баучер, пресъздаден навремето от художника Иван Мърквичка в шедьовъра „Ръченица”.
Бен Крос (вляво) като Джеймс Баучер и Атанас Сребрев като Бела Барток във филма, съпътстващ танците в спектакъла
Именно кореспондентът на в. „Таймс” на Балканите от края на XIX и началото на XX век е обединителното звено в „Осмото чудо”. Пресъздаден от киноактьора Бен Крос („Огнени колесници”, „Стар трек”), Баучер прави изумителна изповед за българите, за фолклора и обичаите им, за това как „са влезли под кожата му”, как е приел облеклото им, влюбил се е в ракията им, обикнал ги е с качествата и кусурите им и предприема последното си пътуване, за да остане в българската земя завинаги.
Върху три екрана върви филм, в който някогашната легенда „Ориент експрес” среща Джеймс Баучер и унгареца Бела Барток (Атанас Сребрев). Изумен от признанието на известния композитор, че никога не е чувал за неравноделни тактове, за броени часове ирландецът посвещава автора на „Allegro Barbaro” в неизчерпаемото разнообразие от ритми.
При всяка носталгична въздишка на Баучер екраните угасват и сцената се изпълва с песен, танц, цветове, носии, страст. От родопски гайди и ситно влашко, през варненски кючек и шопска ръченица, до тежко македонско хоро, от момински наричания до ергенски надигравания, от сватби до погребения… българинът е на сцената в своята пълнота и различност. Защото негово е „осмото чудо” – неравноделният ритъм.
Леко, стегнато, с чувство за хумор, патриотично, но не патриотарски, с много любов е създаден най-новият спектакъла на „Българе”. Посветен е на основния меценат на ансамбъла – покойния вече британски гражданин Ян Чарлз Андерсон, който бе влюбен в българския фолклор, всяко лято обличаше народни носия на фестивала в Жеравна и даваше мило и драго за една истинска българска ръченица. „Да живее България”, каза сякаш вместо него Бен Крос, аплодиран заедно с всички артисти на сцената след финала на спектакъла.
„Да живее България”, каза прочутият ирландски актьор Бен Крос след финала на „Осмото чудо”. Снимка: Виолета Цветкова
Сценарист, хореограф и режисьор на „Осмото чудо” е Христо Ив. Димитров, който се раздаде и като танцьор във варненския кючек. Музиката за танците е създадена от проф. Милчо Василев, Данчо Радулов, Генчо Генчев и Петьо Кръстев, а по цялостната звукова картина работи Иван Киришев. На сцената излизат всички членове на трупата със солисти Албена Вескова, Веселин Кузмов, Николай Гурбанов, Ивана Русева и др
„Осмото чудо” е продължение на „Това е България” – предишния спектакъл на ансамбъла, игран хиляди пъти на няколко континента. Дали новата постановка ще има същия успех? Със сигурност. Добрите новини все пак ги има. Въпреки че „не са новини”.
На заглавната снимка: Хореографът и създател на „Българе” – Христо Ив. Димитров (вляво) танцува в „Осмото чудо”
Виолета Цветкова, AFISH.BG
