• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Новини

Юлия Вревская – розата на Русия, откъсната на Българска земя

afish by afish
25 January 2025
in Новини
0
Юлия Вревская – розата на Русия, откъсната на Българска земя
0
SHARES
123
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

(родена на 25 януари 1838 г. в Полтавска губерния, Руска империя – починала на 24 януари 1878 г. в Бяла, България)

 

Баронеса Юлия Вревская–белият ангел на България | BurgasnewsВ гр. Бяла остават костите на една изключителна руска жена – баронеса Юлия Петровна Вревская. Родена да бъде муза на художници, музиканти, “царица” на балове и приеми, но избрала пътя на човешкия дълг.  Останали са писмата й до Тургенев, спомените на хората, които са я обичали и боготворели, стихотворения на поети като Виктор Юго и Полонски.

Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал. Родена е през 1841 г. Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умните и храбри мъже на Русия. Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.

Но въпреки успехите във висшето общество Юлия Петровна не харесва живота си. През 1873 г. тя се запознава с Тургенев и често говори с него в Санкт Петербург. Когато през лятото на 1874 г. писателят се разболява, баронесата пет дни се грижи за него в имението си. Тургенев открито призвнава, че не е равнодушен към нея и би й дал „ябълката на Парис“. Само че Юлия Петровна не е съгласна да сподели „ябълката“ с Полина Виардо, с която Тургенев всъщност е в граждански брак.

Те остават добри приятели и споделят много неща писмено. Вревская оставила „дълбоко впечатление “в душата му: “Имам чувството, че в живота ми от този ден има още едно същество, към което съм искрено привързан, приятелството с което винаги ще ценя, съдбата на което винаги ще ме интересува“.

Вревская и Тургенев продължават да се срещат в Санкт Петербург, Париж, Карлсбад. Той е добре запознат с страстта й към театъра, разбира мечтата й за пътувания в Индия, Испания, Америка; те си разменят впечатления за книги и изложби. “Сръбската катастрофа” (1876), който толкова разстройва Тургенев става за Вревска тест за духа и характера. Силно впечатлена и от романа на Тургенев “В навечерието”, Вревска започва да следи освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.

Юлия Вревская - Радио ВЕРАОтначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48 военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи…

Наричали са я “Ангелът на милосърдието”.

“Войната отблизо е ужасна, колко мъка, колко вдовици и сираци,” пише тя в писмо до близките си. Крехка и нежна, Юлия Вревска се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878 г. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 г. костите й са преместени в двора на музей “Освободителна война”, където се намират и до днес. Туристите, посещаваще Бяла, днес задължително минават и покрай този впечатляващ паметник, прекрасната мраморна статуя на жена, в поза на дълбока печал – изработен от българския скулптор Радивоевич през 1965 г., почти 100 години след смъртта на Юлия Вревска – удивителната жена, която предпочела участта на руска милосърдна сестра пред живота на придворна дама на императрицата.

Френският писател Виктор Юго я нарича “розата на Русия, откъсната на българска земя”, а Тургенев пише стихотворението си в проза “В памет на Юлия Вревска”. „Какви заветни съкровища е запазила тя там, дълбоко в дълбините на душата й, не знаехме тогава -а сега, разбира се, няма да узнаем… Дано не обидя милата й сянка с това късно цвете, което смея да положа на гроба й!” – възкликва Тургенев, узнавайки за кончината й. И добавя в писмо до П. Аненков: „Тя получи своя мъченически венец, към който се стремеше, жадувайки саможертва. Нейната смърт ме натъжи дълбоко. Тя беше прекрасно, невероятно добро същество.“

Челна снимка: Юлия Вревска остава в паметта на поколенията

AFISH.BG

Tags: полонинтургеневюлия вревска
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (350)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (818)
  • Откъс на деня (738)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist