(родена на 25 януари 1838 г. в Полтавска губерния, Руска империя – починала на 24 януари 1878 г. в Бяла, България)
В гр. Бяла остават костите на една изключителна руска жена – баронеса Юлия Петровна Вревская. Родена да бъде муза на художници, музиканти, “царица” на балове и приеми, но избрала пътя на човешкия дълг. Останали са писмата й до Тургенев, спомените на хората, които са я обичали и боготворели, стихотворения на поети като Виктор Юго и Полонски.
Юлия Петровна, по баща Верпаховска, е дъщеря на известен руски генерал. Родена е през 1841 г. Твърде млада, шестнадесетгодишна, се омъжва в Кавказ за генерал Иполит Александрович Вревски, 44-годишен, един от най-образованите, най-умните и храбри мъже на Русия. Няколко седмици след сватбата им, тежко ранен в сражение, генерал Вревски умира от раните си. Овдовялата млада баронеса отива в Петербург при близките си. За кратко време фокусира вниманието на висшето общество. Образована и интелигентна, тя се интересува живо от културния и политическия живот в Европа.
Но въпреки успехите във висшето общество Юлия Петровна не харесва живота си. През 1873 г. тя се запознава с Тургенев и често говори с него в Санкт Петербург. Когато през лятото на 1874 г. писателят се разболява, баронесата пет дни се грижи за него в имението си. Тургенев открито призвнава, че не е равнодушен към нея и би й дал „ябълката на Парис“. Само че Юлия Петровна не е съгласна да сподели „ябълката“ с Полина Виардо, с която Тургенев всъщност е в граждански брак.
Те остават добри приятели и споделят много неща писмено. Вревская оставила „дълбоко впечатление “в душата му: “Имам чувството, че в живота ми от този ден има още едно същество, към което съм искрено привързан, приятелството с което винаги ще ценя, съдбата на което винаги ще ме интересува“.
Вревская и Тургенев продължават да се срещат в Санкт Петербург, Париж, Карлсбад. Той е добре запознат с страстта й към театъра, разбира мечтата й за пътувания в Индия, Испания, Америка; те си разменят впечатления за книги и изложби. “Сръбската катастрофа” (1876), който толкова разстройва Тургенев става за Вревска тест за духа и характера. Силно впечатлена и от романа на Тургенев “В навечерието”, Вревска започва да следи освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения наш народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.
Отначало тя работи в 45-а военновременна болница в гр. Яш, Румъния. На 8 октомври 1877 г. идва в България, в Бяла. Тук служи в 48 военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници, пере замърсените им дрехи…
Наричали са я “Ангелът на милосърдието”.
“Войната отблизо е ужасна, колко мъка, колко вдовици и сираци,” пише тя в писмо до близките си. Крехка и нежна, Юлия Вревска се заразява от тиф и след двуседмично страдание затваря очи на 5 февруари 1878 г. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 г. костите й са преместени в двора на музей “Освободителна война”, където се намират и до днес. Туристите, посещаваще Бяла, днес задължително минават и покрай този впечатляващ паметник, прекрасната мраморна статуя на жена, в поза на дълбока печал – изработен от българския скулптор Радивоевич през 1965 г., почти 100 години след смъртта на Юлия Вревска – удивителната жена, която предпочела участта на руска милосърдна сестра пред живота на придворна дама на императрицата.
Френският писател Виктор Юго я нарича “розата на Русия, откъсната на българска земя”, а Тургенев пише стихотворението си в проза “В памет на Юлия Вревска”. „Какви заветни съкровища е запазила тя там, дълбоко в дълбините на душата й, не знаехме тогава -а сега, разбира се, няма да узнаем… Дано не обидя милата й сянка с това късно цвете, което смея да положа на гроба й!” – възкликва Тургенев, узнавайки за кончината й. И добавя в писмо до П. Аненков: „Тя получи своя мъченически венец, към който се стремеше, жадувайки саможертва. Нейната смърт ме натъжи дълбоко. Тя беше прекрасно, невероятно добро същество.“
Челна снимка: Юлия Вревска остава в паметта на поколенията
AFISH.BG
