Юлиус Фучик е чешки публицист, литературен критик, „теоретик на социалистическото изкуство“. Националният герой на Чехословакия се ражда на 23 февруари през 1903-а в Прага. От 1921 година е член на Чехословашката комунистическа партия, един от организаторите на комунистическия печат в страната. През 1930 и 1934-1936 г. е кореспондент на „Руде право” в СССР, автор на документалната книга „В страната, гдето нашето утре е вече вчера” (1932), посветена на първата петилетка в Съветския съюз. По време на германския протекторат и окупацията на Чехия от хитлеристите е член на ЦК на ЧКП, ръководи нелегалния партиен печат. През 1942 фашистите го арестуват и го хвърлят в затвора, където той създава ,,Репортаж, писан с примка на шията” (1942-1943), вълнуващ документ за антифашистката съпротива. На днешния ден, 8 септември, през 1943-а е екзекутиран от хитлеристите. Посмъртно става носител на Международна награда за мир.
На негово име е кръстено Средното специално училище по полиграфия и фотография “Юлиус Фучик”в София, а Варна е именувала така една от своите улици.
„Новото“ време, в което живеем, запазва актуалността на много от неговите мисли и думи.
Представяме ви избрани цитати на Юлиус Фучик:
„Отделната личност може морално да се поквари, но народът никога.“
„Истината ще победи, но е необходимо решително да ѝ се помага. Това не е пиеса. Това е живот.“
„Герой – това е човек, който в решителен момент прави това, което е нужно да се направи в интереса на човешкото общество.“
„Да гледаш хора с разбита съвест е по-страшно, отколкото да гледаш избитите.“
„Но и мъртви ние ще живеем в една частица от нашето велико щастие, защото сме вложили в него живота си.“
„Всеки мошеник разчита на лошата памет на този, когото трябва да излъже.“
„За упоритата глава е нужен несломим гръб.“
“Живях за радостта. Заради радостта тръгнах на бой. Заради радостта умирам, нека тъгата никога не бъде свързвана с името ми.”
Заглавна снимка – www.ceskatelevize.cz; Юлиус Фучик със съпругата си Густа
AFISH.BG
