Тя има странно име – Юлдус Бахтиозина. И още по-странни прояления на безспорния й талант. Родена е в Санкт Петербуг, но е в престижната колекция „100-те жени на ВВС”. Авторитетната британска медия нарежда рускинята сред най-известните дами заради заснетата от нея серия с портрети, посветени на руския фолклор. Тя започва проекта си „RussLand” през 2014-а и в продължение на две години запечатва уникални образи и състояния.
Бахтиозина е и в списъка на 50-те най-известни личности на Санкт Петербург
Неотдавна италианското издание на „модната Библия” – сп. „Vogue”, обяви Юлдус Бахтиозина за най-добър моден фотограф за 2016 г. Любопитно е, че тя продължава да снима само на лента и не прави дигитална обработка на фотоизображенията. Често сама създава костюмите за моделите, които са нейни приятели или познати. Понякога подготовката за един-единствен кадър й отнема месеци.
Полу на шега, полу на сериозно, 30-годишната Юлдус Бахтиозина определя себе си като представител на „татарския барок”. Възпитавана е в многонационално семейство, чиито членове изповядват различни религии – баща й е мюсюлманин, майка й е християнка, а сестра й е последовател на юдаизма.
Родителите й държат тя да получи добро образование, затова Юлдус учи политология в Москва. Но вътрешният й глас непрекъснато нашепва да не се отказва от изкуството – все пак детската й мечта е да стане художник.
Едва двегодишна, Юлдус вае фигурки от глина, моделира с кашата си, дадена й за закуска, рисува. На пет години прави и първата си снимка с татковия апарат „Смена”. Запален любител фотограф, баща й има „тъмна стаичка” и когато проявява кадъра, с радост я хвали: „Ти се справи добре!” Това е само началото, но бележи завинаги съдбата на Юлдус.
През тийнейджърските си години тя експериментира с различни форми на изкуството, докато през 2009 г. не решава, че именно фотографията е най-важна за нея. Автопортретите й дават възможност да изследва социални, национални и културни проблеми. А един ден, към края на следването си по политология, младата дама разглежда своя тетрадка със записки на лекциите в университета и взема най-важното решение в живота си: ще замине за Лондон, за да учи изкуство и фотография. Просто записките приличали не на студентска тетрадка, а по-скоро на… скицник на търсещ себе си илюстратор.
Освен да рисува и снима, Юлдус обожава и да пътува. След трите години обучение в Лондон, тя поема към Индия, Индонезия, Непал и Хонг Конг. Снима различния начин на живот, култура и чувствителност на местните хора.
Бахтиозина вече има зад гърба си няколко самостоятелни изложби: през 2009 г. – в Лондон, „Lower Street Gallery”, през 2010-а излага свои автопортрети в Музея на съвременното изкуство „Erarta”, подрежда няколко експозиции в Москва, две в Санкт Петербург и Берлин. Участва в множество арт изложения – три пъти в Хонг Конг, два пъти в Сингапур, в Лондон и Виена, както и на биеналето в Истанбул през есента на 2014 г.
През 2013-а представя и филмовия си проект „Отчаяни романтици” в Галерия „Ана”, Санкт Петербург. В основата му са историите на представтели на младото поколение руснаци. С него тя се превръща и в първия представител на Русия, който говори за своите идеи пред престижния международен форум TED (можете да видите приложения видеоклип).
Година по-късно започва и най-мащабната си досега работа – „RussLand”. Всъщност това е последната от отделните серии, от които е съставен фотографският мегапроек на Юлдус. С нея тя потапя зрителите в руския приказен епос, сравним с евро-азиатската митология. Преди това прави задълбочени изследвания, особено на амбивалентното тълкуване и символиката, скрита в легендите и митовете.
Целта на „RussLand” е през призмата на художествената фотография да се покаже недоизказаното, пренаписаното или изкривеното през вековете, да се представи произходът на руските приказки. „Всяка приказка съдържа множество скрити послания и аз се стремя да привлека публиката вътре във всеки мит, насочвайки погледа към тайния смисъл, с внимателен прочит на историята”, коментира работата си авторката.
Юлдус Бахтиозина е истинско предизвикателство за публиката. Тя вярва, че приказките живеят вътре в нас и че са в неделима връзка с модерния свят. Създава образи на легендарни герои според канона на времето, като смесвай съвременното с традиционното.
Някои от фотосите позволяват на героите да разкрият тъмните си страни, дори канят публиката да спекулира с неяснотата и дуализма на всеки знак от руската приказка. Всъщност, като повечето приказки, те са изначално ужасяващи истории, преливащи от уклон към тъмнината, шаманизма, към елементи като месо, черепи, кожи и злато, но през вековете са били трансформирани до по-красиви версии.
Именно затова Бахтиозина подтиква зрителя да промени представите си, като стимулира и провокира въображението му.
AFISH.BG
