И тази година светът ще отбележи Деня на милосърдието – денят, в който преди 76 години пада атомната бомба над японския град Хирошима.
По традиция в зала „Гигантски кристали“ на Националния музей „Земята и хората“- София ще бъде експониран „Камъкът от Хирошима”, наричан още „Камък на мира“. Той е част от церемонията за отбелязване на тази тъжна годишнина, като знак на състрадание и съпричастност към жертвите от градовете Хирошима и Нагасаки.
„Камъкът от Хирошима” е гранитен къс от уличната настилка в Хирошима, който на 6 август 1945 г. е бил в близост до епицентъра на атомния взрив. По-късно 188 подобни къса от настилката са демонтирани, а върху всеки един е изработен барелеф на японската богиня на милосърдието – Каннон.
През 1991 г. по инициатива на международната асоциация „Камък за мир“ тези каменни късове – оцелели свидетели на атомния апокалипсис – са изпратени до лидерите на 188 страни в света, като въплъщение на надеждата за мир на цялото човечество.
Българският „Камък от Хирошима“ е предаден в музея „Земята и хората“ през 1997 г. от президента на Република България с ангажимента „Денят на милосърдието“ да бъде отбелязван по подходящ начин.
Ежегодното отбелязване на Деня на Милосърдието е израз на почит и съпричастност пред многобройните жертви; борба срещу забравата; гаранция, че атомният апокалипсис няма да се повтори отново.
Тази година гост-изпълнител в „Земята и хората“ е японският пианист Юске Хосака – носител на Голямата награда на Международния конкурс „Музиката и Земята“. В програмата, която започва в 10:30 ч., са включени: Тору Такемицу – „Романс“ (1948), Димитър Ненов – „Миниатюри“ (1949), Даи Фуджикура – „Пролет и Асура“ ( 2019), Морис Равел – Токата из „Гробницата на Куперин“.
Във връзка с епидемичната обстановка и мерките, свързани с нея, официална церемония тази година няма да се състои. На 6 август (петък) от 10.00 до 18.00 часа всички желаещи могат да поднесат цветя пред “Камъка за мир”.
ХИРОШИМА
Болните, лекувани в хирошимска болница от последствията на атомния взрив, правят от хартия малкия жерави, които са – както твърди едно японско поверие – символ на дълголетие…
В Хирошима,
там, където
птици не гнездят в брези,
болница под пода светъл
полудява от сълзи.
По-добре да скочиш
в пропаст,
вместо тук да си болник.
Вятърът на взрива
хлопа,
както в оня страшен миг.
Нощем
в тъмни щори трака,
вее изпод стар паркет,
погледи гаси във мрака
и съсухря
профил блед.
Болните с очи безжизнени –
старци и деца мълчат
и от жеравите книжни
ласкаво венци плетат.
Всекиму венец окачват,
знак, че няма да тъжи…
Лек – подобно пух прозрачен,
като камък
той тежи.
Каменни венци!
Но в тях,
в жеравите от хартия,
стенат
станалите прах,
нощните сирени
вият.
И зове Земята
с вик –
атома да обуздаем,
жеравите в страшен миг
да не млъкнат
с поглед смаян…
Хирошима – Москва
Юрий Воронов
(в превод на Кръстьо Станишев)
AFISH.BG
