Люба Тодорова Ганчева, известна с с псевдонима Яна Язова се ражда на 23 май през 1912 година в Лом. Произхожда от семейство на интелектуалци. Баща ѝ Т. Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Яна завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). Публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците “Литературен глас”, “Литературен преглед”, “Развигор”, “Вестник на жената”, “Дневник”, “Мир”, “Зора” и в списанията “Светулка”, “Другарче”, “Вяра и живот” и др. Заедно с Н. Балабанов издава през 1941-1943 списание за деца “Блок”. Член на Дружеството на детските писатели, Дружеството на жените писателки и на Българския ПЕН-клуб. Умира в самота и при неизяснени досега обстоятелства на днешната дата, 9 юли, през 1974 година.
Язова нарича своя роман „Левски” „моята Библия”. Той е и главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат. Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата литературна сензация на XX век. Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе. Тя умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е нейна записка в бележник от 19 май 1974 г. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на юли. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е бил полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова е унищожено. Хулена или хвалена, тя излиза права в пророческия си афоризъм: „Делото изгражда своя творец“.
Представяме ви избрани цитати на Яна Язова от романа „Левски“:
“Загубилият сражението не винаги бива победен.”
“Човек, който не знае история, няма очи. Той никога не може да се възползва навреме от добрите примери и погубва своето дело в хиляди грешки, които са вършени преди него.”
“Робите могат да се надяват на нещо добро само ако до един станат войници!”
„Да мръзнеш и да гладуваш, когато гониш една цел, да!…Не просто да седиш в една вятърна мелница и да гладуваш. Това е мизерия!…Може да се мръзне и доволно гладува само за един идеал!”
“Ботев:…Ако ти, който потропа на моята врата в снощната мразовита вечер, се беше обадил на румънски, френски, китайски или негърски, аз щях да ти отворя вратата и ти щеше да легнеш в леглото ми като мой брат. Разбра ли? Аз съм коспополит.
Левски: Нямам нищо против твоя космополитизъм. Но нам сега е нужна преди всичко българска братска любов!”
“Всяка цел се постига чрез обикновена и ежедневна деятелност.”
“От вас учените простият трябва да разбере какво е човещина, честност, постоянство, любов към ближния и най-сетне да научи какво е отечество, свобода!”
“Един немирен човек не трябва да има хубав дом, а такава колиба, която да достави малка радост на враговете му.”
“Власт има този, който носи народната мъка! Аз съм роден под въжето на бесило!”
Борис Белев, AFISH.BG
