• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Изложби

Ян Вацлав Мърквичка – чехът, който не се срамуваше да е българин

afish by afish
28 November 2024
in Изложби
0
Ян Вацлав Мърквичка – чехът, който не се срамуваше да е българин
0
SHARES
5.6k
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

 

Художникът посвещава повече от четири десетилетия на културното строителство в България

 

Двадесет и пет годишният чешки живописец и педагог, който твори българска живопис, пристига през 1881 г. в Пловдив, по покана на правителството на Източна Румелия. В средата на Петко Славейков, Константин Величков, Захари Стоянов, Иван Вазов и много др. патриоти, Мърквичка развива своята дейност като художник, преподавател и организатор на бъдещото българско изобразително изкуство.

Иван Мърквичка – с любов към България | Българска история

 

Периодът на първото десетилетие след Освобождението е време, за което Иван Вазов казва: „Нямаше нищо, трябваше всичко.” Борбата за Съединението е в разгара си и Пловдив е превърнат в културен и социален център.

Преди да дойде в България, Мърквичка рисува портрети в духа на мюнхенската академична живопис, в тъмен колорит и гладка фактура, с фина мазка: „Майка ми”/1880/, „Баща ми”/1880/ и др.

През есента на 1881 г. той започва работа като учител по рисуване в пловдивската гимназия „Александър І”. До идването му, преподавател бил грък – непрофесионален художник, който карал учениците да копират рисунки със съмнителна художествена стойност. Мърквичка има неоценими заслуги за въвеждането и овладяването на рисуването, в учебните програми на българското училище.

10 от най-впечатляващите произведения на Иван Мърквичка

 

Скоро след назначаването си, той въвежда обучение по рисуване и за момичетата, нещо, което според негови думи, е било непознато за тогавашните времена, даже в Германия. Обучението му има доста академичен характер – рисува се по гипсови модели и от натура.

През 1886 г. прави първата си самостоятелна изложба, а после още две, съвместно с колегата си от гимназията Антон Митов.  В Пловдив Мърквичка създава и първите си композиции с маслени бои: “Пловдивски пазар” (1883), “Сакаджии” 1887), “Пловдивски пазар” (1888), както и портретите. “Д-р П. Данчев” (1883), “Йеник сред череши” (1887) и др. През 1885 г. Източна Румелия се присъединява към България, а четири години по-късно Мърквичка се мести в София. Тук той намира приятелите си от Пловдив, които са ключови фигури в България и заедно  развиват активна обществена дейност.  Създава някои от най-значителните си творби в областта на селския битов жанр – двата варианта на “Ръченица” (1894 и 1906 ), двата варианта на “Задушница” (1895 и 1899).

Portrait of a village girl. by Ivan Markvichka. Портрет на селянка. Мърквичка | Painting people, Painting, Artist

 

Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове – битов селски жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт.. Той е също активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина.

Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметник “Ал. Невски” в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: “Изкушението на Христос на планината”, “Христос между книжниците и фарисеите в храма”.

Синът на чеха Мърквичка загива като български офицер на фронта | Impressio.dir.bg

От кратката му автобиография на чешки език научаваме любопитни факти, свързани с народопсихологията на българина от миналото. „Не беше възможно да се намери човек да позира”, – спомня си художникът за първите години след пристигането си в България, като учител по рисуване в Пловдив през 1881 г. Предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане” са били сериозна пречка за създаването на студийни рисунки, дори на леки наброски не само на хора, но и на животни. А без тях не е било възможно да се създаде живописна композиция, отразяваща реалистично нашия патриархален бит, обичаи и носии – тема, на която Мърквичка посвещава повече от половината си творчество. „Вървях ли по улицата, – разказва той, – често се спирах скрит някой да не ме види и рисувах интересен сюжет. Случи ми се да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, да не го урочасам.”

След повече от четири десетилетия, посветени на културното строителство в България, художникът се завръща в свободната си родина, но прекарва ежегодно по 3-4 месеца в България, където рисува композиции из българския живот и започва да се подписва с български букви – Иван Мърквичка,  както остава завинаги в историята и в народната памет.

Български Националистически Форум - Три сестри - картина на Иван Мърквичка

 

AFISH.BG

Tags: иван мърквичка
afish

afish

категории

  • uncategorized (6)
  • Изложби (351)
  • Интервю (51)
  • Кино (597)
  • Книги (420)
  • Музика (535)
  • Новини (820)
  • Откъс на деня (739)
  • Поезия (658)
  • Театър (198)
  • Цитати (884)
  • Четива (95)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist