„Отромна част от работата на писателя се извършва в подсъзнанието: там, в гълбините му, последната дума е изписано още преди първата да се е появила на хартията. Не измисляме, а си спомняме подробностите на сюжета.“
„Чувствата, свързани с нещастието, се описват много по-лесно от вълненията, съпътстващи щастието.“
„Човек изпитва непреодолимо желание да дразни някои хора – онези, чиито достойнства сам не притежава.“
„Ако можех, щях да пиша с обич, но пък ако пишех с обич, щях да съм друг човек: никога нямаше да изгубя обичта.“
„Защо винаги сме склонни да дразним простодушните? Дали не е от завист?“
„Сякаш сме се заели заедно да издяламе една и съща статуя – изсичаме я от мъката на другия.“
„Може да се изровят доказателства, че Пилат е измислил Христос, за да получи повишение в службата, но аз въпреки това ще вярвам.“
„За да се поддържа една истина, са нужни двама.“
„Не мога да вярвам в нищо, по-голямо от своя дом, и в нищо, по-мъгляво от едно човешко същество.“
„Съветвам ви повече да мечтаете, мистър Уърмолд. Действителността в наше време е нещо, в което човек не бива да се вторачва.“
„Жестоките хора идват и си отиват – като градовете, троновете и властниците, а зад себе си остават разруха. Те пребивават само временно. Затова пък клоунът, когото видяха с Мили миналата година в цирка – този клоун е вечен, понеже номерът му е винаги един и същ. „Ето как трябва да се живее – каза Уърмолд, – Като клоуна , комуто не влияят нито приумиците на разни там общественици, нито огромните открития на велики люде.“
AFISH.BG