Литературен откъс на деня
“Влагаме твърде много в мечтите и надеждите си.
Някога бяхме деца, които проглеждат в деня на първото си причастие. Денят, за който копнеехме години наред, денят, в който трябваше да настъпи промяната, в който щеше да започне животът ни като самостоятелни хора и с него правото да вземаме решения сами.
И ето ни на една снимка в рамка, наредили сме се за спомен на поколенията, на други пък сме още бебета, после петгодишни, ученици и младоженци.
Втренчили сме се напред, такива, каквито никога няма да бъдем отново.
Скоро ще стана стара, белокоса дама и някой ще сложи в скута ми бебе и ще каже: “Усмихни е на баба.” Аз, която така скоро се снимах в скута на баба си. Аз, която само до вчера събирах цветя по ливадите, не мога да си представя, че всичко може да свърши още утре.”
Лив Улман, “Промяна”
Превод: Иглика Василева
AFISH.BG
