„Жените са толкова страхливи, понеже дълго време са били наполовина робини. Малко са жените, готови да защитават това, което наистина мислят, чувстват, знаят, пред мъжа, когото обичат.”
„И ето че неочаквано ставаш жена на средна възраст. Ти си анонимна. Никой не те забелязва. Изведнъж се сдобиваш с удивителна свобода – свободата на невидим човек.”
„Какво означава ученето? Изведнъж разбираш нещо, което винаги си разбирала, но сего го разбираш по изцяло нов начин.”
Дорис Лесинг, 1988
„Колкото и щателно двамина да се избират един друг, те никога не могат да бъдат всичко един за друг.”
„Леглото е най-доброто място за четене, размишляване и безделие.”
„Ако не беше омъжването, би ли могла тя да стане нещо изтъкнато в своята област? Жените като че ли не стават толкова често професори.”
Феминистка в един мъжки свят
„В юридическия факултет не ви казват кое е най-важното в юриспруденцията: умението да общувате с глупаци.”
„Всеки роман разказва някаква история, но животът не е история, а по-скоро е безформена купчина случки.”
„Да не знаят как да живеят е привилегия за богатите.”
„Жената все по-често и по-често с тревога осъзнаваше, че не само думите, които произнасяше, но и много други мисли, които й идваха в главата, бяха смъкнати от чужда закачалка и навлечени върху й от нея самата – и най-важното, че чувствата, които я обземаха, въобще не съответстваха нито на думите, нито на мислите.”
„Ти търсиш мъж, който да знае отговорите на всички проклети въпроси и да може да ти каже: прави това, прави онова. Но такова животно на този свят не съществува.”
„Трудно беше да запазиш вяра в себе си, когато духът на епохата – алчните и егоистични шестдесетте – на всяка крачка проклинаше, гонеше и потъпкваше твоите най-добри качества.”
„Тя изобрази на лицето си вежлива усмивка, зад която, като зад хубав параван, можеше да мисли за нещо съвсем свое.”
„Няма никаква вреда в това да повтаряте колкото се може по-често: „Без мен литературната индустрия няма да свърши“: издателите, литературните агенти, под-агенти и под-под-агенти, счетоводителите, адвокатите по авторско право и клевета, катедрите по литература, професорите, дисертациите, критическите изследвания, рецензентите, страниците за нови книги в печата — цялото това огромно, множащо се и процъфтяващо здание съществува заради този дребен, покровителстван, иронизиран и зле платен човек.”
„Мъжът никога нищо не иска от жената – е, понякога иска всичко, но само за толкова време, колкото му е необходимо.”
„Не ви ли се струва, че има нещо ужасно в това двама възрастни да прекарата цял живот един до друг като сиамски близнаци?”
AFISH.BG
