Освен с литературна дейност, той е и политик, заема поста министр на външните работи, но при преврата от юли 1830 г., довел до либералната Юлска монархия, начело с Луи-Филип, се оттегля от политическия живот, без да приема епохата, настъпила след залеза на Втората реставрация.
Сред най-известнит му произведения, освен поетичното му творчество, са романите „Атала”, „Рене”, „Ортанс”, „Спомени от отвъдното”.
AFISH.BG ви предлага вместо откъс от произведение на Шатобриан, откъс от това, което Марсел Пруст споделя за него. Един велик за друг велик – какво по-хубаво!
„Обичам да чета Шатобриан, тъй като прави така, че да се чуват всеки две или три страници, както се чуват след интервал на затишие в летните нощи двете ноти, винаги едни и същи, които съставят песента на кукумявката, това, което е собственият му вик, толкова монотонен, но и толкова неподражаем, от който се чувства какво е поет. Той ни казва, че нищо не е вечно на земята, че скоро ще умре и ще бъде забравен; усещаме, че казва истината, защото е човек като другите; но изведнъж, между тези събития, между тези идеи, чрез мистерията на природата си е открил тази поезия, която единствено е търсил, и ето че тази мисъл, която трябваше да ни натъжи, ни очарова и ни показва не че ще умре, а че е жив, че е над нещата, събитията, годините, и се усмихваме, разбирайки, че това е същото, което вече сме обичали у него. Това постоянство дори ни опиянява, защото чувстваме, че има нещо, което стои по-високо от нещата, което е над нищото, над смъртта, над напразността на всяко усилие, и от това, че то, което побеждава всичко у него, е винаги едно и също, неизменно приличащо на себе си, изпитваме една нова радост, сякаш виждаме, че тази превъзходна и трансцендентна сила не само съществува, но и създава превъзходни и трансцендентни личности, разпознаваеми в идентичността си. И когато Шатобриан, докато се самооплаква, въздига тази превъзходна и трансцендентна личност, която е самият той, се усмихваме, защото в същия миг, в който се смята за мъртъв навеки, той се избавя, заживява с живот, в който съвсем не се умира.”
AFISH.BG
