Той е едно от най-ярките имена в новата вълна творци, нахлули в испанския кинематографичен живот, след смъртта на диктатора Франко през 1975 г. Алмодовар говори от името на поколението, загърбило франкистското минало, за да се отдаде с цялата си страст на живота тук и сега. Още преди неговият филм „С какво съм заслужила това?“ (Que He Hecho Yo Para Merecer Esto?, 1985) да стане международен хит, той се превръща в култова фигура за съвременното кино.
Любимият жанр на Алмодовар е мелодрамата. Върху неговия стил оказват влияние американските мелодрами от 40 и 50-те години на миналия век, черните комедии на испанските режисьори Фернандо Гомес и Луис Берланга, а също така и филмите на великия Луис Бунюел. Фирменият знак на Алмодовар е адската смес от изискана стилност, постмодернистска цитатност, изтънчена ироничност и крещящ кич. Характерно за стила на Алмодовар е представянето на често тежки социални и лични проблеми със смесица от трагедия, лек жизнеутвърждаващ хумор и оптимизъм.
Чести мотиви са слабостите и силата на жените, обикновено съчетани в един или няколко централни женски образа и различните прояви на човешката сексуалност. Повечето му филми съдържат скрита критика към редица обществени и религиозни норми, като Католическата църква често е под прицел. Алмодовар смело омесва в едно трагедията и фарса, но филмите му си остават дълбоко оригинални и индивидуални както по стил, така и по дълбочина на внушенията.
Няма как да се изкаже всичко за Педро Алмодовар, защото той продължава да ни разказва живота, такъв какъвто го вижда през обектива на ума и сърцето си, а ние просто чакаме следващите му филми. И се учим.
AFISH.BG
