Родена е в селото на легендарния Капитан Петко Войвода, в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. “Няма по-тъжни, по-нещастни и по-добри хора от бежанците”, казва тя в свое интервю. Все си спомня едно стихотворение на Христо Фотев за края на града и бежанците, дето там живеели и как идвали роднините и говорели един странен език. Чонгали (вампири), миндали (бадеми), имейми (имахме) -това е диалектът от Беломорска Тракия. “Ако ми бяха оставили 5 квадрата там да продавам маслини, сигурно щях да съм по-добре, отколкото като артистка в България”, шегува се Николова. Тя се подписва с името на баща си. А той, отгледан по роднини, има три фамилии – Свинаров, Комнев, Калоянов и не се знае коя от всичките е вярна. И рождената си дата не знае, но казват, че се е родил по жътва. Бежанците гонени, преследвани, хвърляли покъщнината си по пътя и децата си изоставяли, за да ги спасят. Говорело се, че ще ги карат на остров където пиле като минавало, падало от жегата. Застигнали ги в Маджаровското дере – там ги насилвали и клали. Които успели да пристигнат в България, се разпилели, кой ще ти мисли за документи. Тези приказки Пепа слушала не само от баща си, но и от дядо си Никола и баба си Тодора – родителите на майка й. Те също са бежанци, но от Еникьой – турска Тракия и като пристигнали тук, се заселили в Харманли. Баща й Никола живеел в Бургас, но дошъл на гости, залюбил бъдещата си жена и останал в Харманли, за да гради живота си отново. “Сигурно аз повтарям неговата история. Животът ми така се стече, че ща не ща, тръгнах по неговия път”, споделя Пепа, за чиято трудна съдба на самотна майка знаем.
А за актьорската професия я откриват актьорът Петър Слабаков и режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков и я канят да се снима в главната роля в „Понеделник сутрин”. Филмът е забранен от цензурата и остава невидян от публика до 1989 г., когато Съюзът на българските филмови дейци ѝ присъжда – с 23 години по-късно – наградата за най-добра женска роля. Филмът не излиза на екран през 1965-а, но Вили Цанков забелязва нешлифования диамант на актьорската дарба и кани Пепа Николова в Младежкия театър, където тя получава първи малки роли. След това е в Хасковския театър и от 1979 г. до пенсионирането си – в Сатиричния. Междувременно, 18-годишна, печели сърцата на зрителите, изигравайки в най-гледания сериал, „На всеки километър”, влюбената в героя на Стефан Данаилов циганка Джалма. И започва да снима всяка година, дори в по няколко филма. „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Трета след слънцето”, „Опак човек”, „Най-добрият човек, когото познавам”, „Катина”, „Самодвско хоро”, „Покрив”, „В името на народа”, „Ева на третия етаж”, „Вампири, таласъми”… чак до Турски гамбит”, до последен дъх. Великолепна актриса, прекрасна майка, честен и непримирим човек, който и от сцената и екрана, и във всеки свой житейски миг отстояваше моралните си устои, не подклякваше пред власт и партокрация, устояваше на ветровете на времето и вървше напред, без да цепи басма никому. Достойна във време на застои и перестройки, на люшкане от върха на пирамидата до бездната на бездуховието, Пепа Николова ни липсва с нейната перманентна независимост. Не само на близките си. На всички, които я помнят, липсва. Защото тя беше всичко друго, но не и самодейка. Професионален борец за правда беше.
В “Покрив” с Петър Слабаков
AFISH.BG
