Публикувани са 65 романа с неговото име. Без да се броят либретата и разказите. Считан е за баща на научната фантастика. Предвижда много научни постижения, включително пътуване в Космоса, пътуване под вода, управляеми ракети. Неговата напълно реализирала се фантастика представлява стартова площадка за грандиозното развитие на жанра през ХХ век. Бил е силно повлиян от Виктор Юго, Александър Дюма, Едгар Алън По, Даниел Дефо и Жорж Санд. Творчеството му пък предопределя това на Хърбърт Уелс, Хюго Гернсбек, Артър Конан Дойл, Едгар Райс Бъроуз, Емилио Салгари и др.
Завършил е право, почти не е пътувал. Малцина знаят, е писал и за България – „Дунавският лоцман” е публикуван през 1908 г., три години след смъртта му. Главният герой е от Русе, участник в Априлското въстание и Руско-турската война.
Жул Верн след нещастен случай окуцява, но въображението му не е подвластно на земното притегляне – то лети от земното ядро до Луната и обикаля вселените, които тепърва ще откриваме. На гроба на писателя е поставена скулптура, изобразяваща го как отмества надгробния камък и протяга ръка към звездите.
Предлагаме ви откъс от неговия роман „Капитан Немо”, роман, с който са отраснали и ще продължават да четат със затаен дъх поколение след поколение.
„1866 година бе ознаменувана от едно странно събитие, с един необяснен и необясним феномен, който навярно никой не е забравил и досега. Слуховете около това събитие развълнуваха жителите на пристанищните градове и възбудиха духа на населението във вътрешността на континентите, но особено обезпокоиха моряците. Едрите търговци, корабостроителите, капитаните на търговските кораби, собствениците на кораби в Европа и Америка, офицерите от военния флот на всички страни, както и правителствата на редица държави от двата континента се бяха заинтересували извънредно много от странното явление.
И наистина, от известно време много кораби бяха срещнали в морето „нещо огромно“, някакъв дълъг, вретеновиден, понякога фосфоресциращ предмет, далеч по голям и по-бърз от кит.
Сведенията за тая поява, отбелязани в различните бордови дневници, се съгласуваха почти напълно относно външния вид на въпросния предмет или живо същество, неизчислимата скорост на движенията му, смайващата му двигателна мощ и особения живот, с който изглеждаше надарено това същество. Ако беше кит, той надминаваше по размери всички китове, известни дотогава на науката. Нито Кювие, нито Ласепед, нито Дюмерил, нито Катрьофаж биха допуснали съществуването на подобно чудовище — поне докато не са го видели, както се казва, със собствените си очи на учени.
Вземаше ли се средното от направените на няколко пъти наблюдения, като в същото време се отхвърлеха боязливите преценки, които твърдяха, че тоя предмет е дълъг двеста стъпки и като не се приемаха преувеличенията, според които той бил широк една миля, а дълъг три — все пак можеше да се поддържа, че това необикновено същество далеч надхвърляше всички размери, приети дотогава от ихтиолозите, ако то изобщо съществуваше.
Но то съществуваше, фактът сам по себе си не можеше да се отрече и поради склонността на човешкия ум към необикновеното можеше да се разбере вълнението, което предизвика в света тая свръхестествена поява. Предположението, че тя беше от областта на приказките, трябваше да бъде отхвърлено.”
Превод от френски: Константин Константинов
AFISH.BG
