• Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
  • Начало
  • Цитати
  • Новини
  • Откъс на деня
  • Поезия
  • Кино
  • Музика
  • Книги
  • Изложби
  • Театър
  • Четива
No Result
View All Result
Afish.bg
No Result
View All Result
Home Откъс на деня

“Всичко беше толкова невероятно, че нямаше какво да кажат. Но и двамата съзнаваха, че нещо необикновено и чудесно се беше случило на улица Черешово дърво номер седемнайсет.”

afish by afish
2 April 2017
in Откъс на деня
0
“Всичко беше толкова невероятно, че нямаше какво да кажат. Но и двамата съзнаваха, че нещо необикновено и чудесно се беше случило на улица Черешово дърво номер седемнайсет.”
0
SHARES
2
VIEWS
Share on FacebookShare on Twitter

“Когато майка им си отиде, Джейн и Майкъл се примъкнаха към Мери Попинз, все още неподвижно изправена като мумия със скръстени ръце.
— Как пристигнахте? — попита Джейн. — Като че ли вятърът ви довея.
— Довея ме — отговори кратко Мери Попинз.
Сетне размота шала от врата си, свали шапката си и я окачи на металната топка на табления креват.
Мери Попинз явно нямаше да каже нищо повече, затова и Джейн млъкна. Но когато Мери Попинз се наведе да извади вещите си от чантата, Майкъл не се стърпя:
— Каква смешна чанта! — каза той и я заопипва.
— Килим! — отвърна Мери Попинз, докато я отключваше.
— Вътре ли е килимът?
— Не, отвън!
— А, да, разбирам — промълви Майкъл, макар и нищо да не разбираше.
Междувременно чантата беше отворена и Джейн и Майкъл с голяма изненада видяха, че е абсолютно празна.
— Я гледай! — удиви се Джейн. — Та в нея няма нищо.
— Как така — нищо? — Мери Попинз се изправи с обиден вид. — Нищо ли, казваш?
И тя извади от празната чанта колосана бяла престилка и я завърза около кръста си. После взе отвътре голям сапун „Сънлайт“, четка за зъби, пакет фуркети, шише одеколон, малко сгъваемо столче и кутийка с таблетки за гърло.
Джейн и Майкъл стояха изумени.
— Ама аз видях… — прошепна Майкъл, — сигурен съм, че беше празна.
— Шшт! — каза Джейн, тъй като в същия миг Мери Попинз измъкваше голяма бутилка с надпис „По една чаена лъжичка преди лягане“.
Към бутилката беше прикрепена лъжичка и Мери Попинз наля в нея някаква тъмночервена течност.
— Вашето лекарство ли е това? — попита любопитно Майкъл.
— Не, твоето. — Мери Попинз поднесе лъжичката към устата му.
Майкъл я погледна изненадано, сбърчи нос и запротестира:
— Не го искам. Нямам нужда. Не!
Мери Попинз не сваляше очи от него и Майкъл изведнъж разбра, че не можеш да гледаш Мери Попинз в лицето и да не й се подчиняваш. В нея имаше нещо необикновено и странно — нещо, което плашеше и в същото време силно вълнуване. Лъжичката се доближи. Той притаи дъх, замижа и зина. Чудно вкусна течност се разля в устата му. Задържа я върху езика си, бавно преглътна и щастлива усмивка озари личицето му.
— Ягодов сладолед — извика възторжено момченцето. — Искам още! Още!
Но Мери Попинз със строго както преди лице наливаше дозата на Джейн. Този път течността беше сребриста, зеленикавожълта. Джейн я вкуси.
— Лимонов сок със захар — с наслада облиза тя устни.
Ала щом Мери Попинз се отправи към близнаците със същата бутилка, Джейн се втурна към нея.
— А, не, моля ви се! Много са малки! Не е полезно за тях!
Мери Попинз ни най-малко не се трогна. Само хвърли предупредителен, вледеняващ поглед към Джейн и поднесе лъжичката към устата на Джон. Той жадно засмука и от няколкото капки по лигавчето му децата разбраха, че този път течността е мляко. След това и Барбара получи своя дял, замляска и два пъти облиза лъжичката.
Сетне Мери Попинз наля още една доза и тържествено я погълна.
— Ромов пунш — заяви тя и запуши бутилката.
Очите на Джейн и Майкъл щяха да изхвръкнат от почуда, но нямаха много време за маене, защото щом остави бутилката върху камината, Мери Попинз се обърна към тях:
— А сега моментално в леглата!
И почна да ги съблича. Направи им впечатление, че илиците и копчетата, с които така трудно се справяше Кейти, сега мигом се разкопчаваха, едва ли не само от погледа на Мери Попинз. За по-малко от минута децата бяха вече в леглата и оттам, на бледата светлина на свещта, гледаха Мери Попинз, която вадеше останалите си вещи.
От чантата — килим тя измъкна седем бархетни и четири памучни нощници, чифт ботинки, домино, две бански шапки и албум за пощенски картички. Най-накрая се появи походно легло с пълен комплект чаршафи и пухен юрган, което тя постави между креватчетата на Джон и Барбара.
Джейн и Майкъл наблюдаваха, сгушени в леглата си. Всичко беше толкова невероятно, че нямаше какво да кажат. Но и двамата съзнаваха, че нещо необикновено и чудесно се беше случило на улица Черешово дърво номер седемнайсет.”

 Памела Травърз

AFISH.BG

afish

afish

категории

  • uncategorized (7)
  • Изложби (347)
  • Интервю (50)
  • Кино (592)
  • Книги (413)
  • Музика (529)
  • Новини (795)
  • Откъс на деня (722)
  • Поезия (645)
  • Театър (193)
  • Цитати (874)
  • Четива (87)
  • За нас
  • За реклама
  • Поверителност
  • За контакт
Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на AFISH.BG, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на AFISH.BG, посочване на източника и добавяне на линк към www.afish.bg. 
Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.  Прочети повече на: https://www.afish.bg/
No Result
View All Result

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist