“Когато майка им си отиде, Джейн и Майкъл се примъкнаха към Мери Попинз, все още неподвижно изправена като мумия със скръстени ръце.
— Как пристигнахте? — попита Джейн. — Като че ли вятърът ви довея.
— Довея ме — отговори кратко Мери Попинз.
Сетне размота шала от врата си, свали шапката си и я окачи на металната топка на табления креват.
Мери Попинз явно нямаше да каже нищо повече, затова и Джейн млъкна. Но когато Мери Попинз се наведе да извади вещите си от чантата, Майкъл не се стърпя:
— Каква смешна чанта! — каза той и я заопипва.
— Килим! — отвърна Мери Попинз, докато я отключваше.
— Вътре ли е килимът?
— Не, отвън!
— А, да, разбирам — промълви Майкъл, макар и нищо да не разбираше.
Междувременно чантата беше отворена и Джейн и Майкъл с голяма изненада видяха, че е абсолютно празна.
— Я гледай! — удиви се Джейн. — Та в нея няма нищо.
— Как така — нищо? — Мери Попинз се изправи с обиден вид. — Нищо ли, казваш?
И тя извади от празната чанта колосана бяла престилка и я завърза около кръста си. После взе отвътре голям сапун „Сънлайт“, четка за зъби, пакет фуркети, шише одеколон, малко сгъваемо столче и кутийка с таблетки за гърло.
Джейн и Майкъл стояха изумени.
— Ама аз видях… — прошепна Майкъл, — сигурен съм, че беше празна.
— Шшт! — каза Джейн, тъй като в същия миг Мери Попинз измъкваше голяма бутилка с надпис „По една чаена лъжичка преди лягане“.
Към бутилката беше прикрепена лъжичка и Мери Попинз наля в нея някаква тъмночервена течност.
— Вашето лекарство ли е това? — попита любопитно Майкъл.
— Не, твоето. — Мери Попинз поднесе лъжичката към устата му.
Майкъл я погледна изненадано, сбърчи нос и запротестира:
— Не го искам. Нямам нужда. Не!
Мери Попинз не сваляше очи от него и Майкъл изведнъж разбра, че не можеш да гледаш Мери Попинз в лицето и да не й се подчиняваш. В нея имаше нещо необикновено и странно — нещо, което плашеше и в същото време силно вълнуване. Лъжичката се доближи. Той притаи дъх, замижа и зина. Чудно вкусна течност се разля в устата му. Задържа я върху езика си, бавно преглътна и щастлива усмивка озари личицето му.
— Ягодов сладолед — извика възторжено момченцето. — Искам още! Още!
Но Мери Попинз със строго както преди лице наливаше дозата на Джейн. Този път течността беше сребриста, зеленикавожълта. Джейн я вкуси.
— Лимонов сок със захар — с наслада облиза тя устни.
Ала щом Мери Попинз се отправи към близнаците със същата бутилка, Джейн се втурна към нея.
— А, не, моля ви се! Много са малки! Не е полезно за тях!
Мери Попинз ни най-малко не се трогна. Само хвърли предупредителен, вледеняващ поглед към Джейн и поднесе лъжичката към устата на Джон. Той жадно засмука и от няколкото капки по лигавчето му децата разбраха, че този път течността е мляко. След това и Барбара получи своя дял, замляска и два пъти облиза лъжичката.
Сетне Мери Попинз наля още една доза и тържествено я погълна.
— Ромов пунш — заяви тя и запуши бутилката.
Очите на Джейн и Майкъл щяха да изхвръкнат от почуда, но нямаха много време за маене, защото щом остави бутилката върху камината, Мери Попинз се обърна към тях:
— А сега моментално в леглата!
И почна да ги съблича. Направи им впечатление, че илиците и копчетата, с които така трудно се справяше Кейти, сега мигом се разкопчаваха, едва ли не само от погледа на Мери Попинз. За по-малко от минута децата бяха вече в леглата и оттам, на бледата светлина на свещта, гледаха Мери Попинз, която вадеше останалите си вещи.
От чантата — килим тя измъкна седем бархетни и четири памучни нощници, чифт ботинки, домино, две бански шапки и албум за пощенски картички. Най-накрая се появи походно легло с пълен комплект чаршафи и пухен юрган, което тя постави между креватчетата на Джон и Барбара.
Джейн и Майкъл наблюдаваха, сгушени в леглата си. Всичко беше толкова невероятно, че нямаше какво да кажат. Но и двамата съзнаваха, че нещо необикновено и чудесно се беше случило на улица Черешово дърво номер седемнайсет.”
Памела Травърз
AFISH.BG
