AFISH.BG ви предлага заключителната му реч, произнесена пред Шведската академия при връчването на наградата през 1979 г.
За поета — може да изглежда странно, но е вярно — единственият общ език, който той чувства, че му е останал, са сетивата. От хиляди години начинът, по който се докосват две тела, не се е променил. Нито пък е довел до конфликт, както дузините идеологии, окъпали в кръв обществата ни и оставили ни с празни ръце. Но когато говоря за сетива, нямам предвид тяхното достъпно, първо или второ, ниво. Имам предвид най-далечното. Имам предвид „аналогиите на сетивата“ в духовния свят. Всички изкуства говорят с аналогии. Една миризма може да символизира тинята или невинността. Правата или кривата линия, острият или дълбокият звук представляват превод на някакъв визуален или слухов контакт. Всички ние пишем добри или лоши стихове според мярката, с която живеем или мислим, в добрия или лошия смисъл на понятието. Един образ на морето достига непокътнат от Омир до наши дни. Рембо го споменава като mere meleeau soleil3 и го отъждествява с вечността. Едно момиче, държащо миртова клонка в поезията на Архилох, оживява в картина на Матис и прави по-осезателно средиземноморското усещане за прозрачност.
Тук си заслужава човек да се замисли, че дори една девица от византийската иконография не се различава много. С минимални изключения, често пъти мирската светлина става сякаш не от този свят и обратно. Усещане, дадено ни от древните и друго едно, наследено от Средновековието, се срещат, за да родят едно трето, което прилича на тях както детето на родителите си.
Може ли поезията да следва подобен път? И посредством непрестанното им пречистване сетивата да стигнат до светостта? Тогава тяхната проекция ще се отрази върху материалния свят и ще окаже въздействие върху него.
Не е достатъчно да мечтаем със стихове. Това е малко. Не е нужно да говорим непрекъснато за политика. Това е прекалено. В дьлбоката си същност материалният свят представлява просто куп суров материал. От това, дали сме добри или лоши архитекти, ще зависи крайният резултат. Раят или Адът, които ще изградим. Ако поезията предоставя някакво уверение, и то в убого време, то е именно това: че въпреки всичко нашата съдба е в собствените ни ръце.
© Георги Гроздев, „Словото”
AFISH.BG
