Алфред дьо Мюсе (11.12.1810 – 2.05.1857) е френски поет, драматург, романист, есеист, литературен критик. Родното му място е Париж. Баща му също е автор на няколко романа и пътеписи.
Той учи право и медицина в колежа „Анри ІV”, но не завършва.
Включва се литературния кръжок „Сенакъл”, доминиран от Виктор Юго. Редактирал е в литературното издание „Ревю де дьо Монд”.
Дебютът му е „Приказки от Испания и Италия” (1829) – поетичен сборник . Първата му пиеса „Пословица” е фиаско.
Успехът му идва със „Спектакъл в едно кресло” (1832) – сборник с пиеси в стихове, включващ „Чашата и устните”, „За какво мечтаят девойките” и недовършената повест „Намуна”.
Шедьоврите му „Капризите на Мариана”, „Андреа дел Сарто”, „Фантазио”, „С любовта шега не бива” и„Венецианска нощ” са публикувани две години по-късно във втората част на изданието.
През 1836 г. публикува автобиографичен роман „Изповедта на едно дете на века”.
Ето част от тези изповеди, придобили афористичен характер през годините:
„Във всеки забележителен стих на истинския поет се съдържа два-три пъти повече, отколкото е казано – останалото трябва да си го допълни самият читател.”
„Ако жената иска да откаже, казва „не“. Ако се впуска в обяснения, значи иска да я убедите.”
„Ако кажеш на жената, че има най-красивите на този свят очи, то тя ще ти обърне внимание, че краката й съвсем не са лоши.”
„Ако ти вярваш в злото, това означава, че си го извършвал.”
„Вие сте като бенгалска роза – без шипове и без аромат.”
„Жената обича да й пускат прах в очите и колкото повече го пускат, толкова по-силно тя разтваря очите си, за да попадне в тях възможно най-много.”
„И най-хубавата девойка не може да даде повече от това, което има; и най-преданият приятел не може да премълчи повече от това, което не знае.”
„Какво общо имаме с названията, формите или догмите на вярата? Всичко, което служи на доброто, е свещено за нас. Как смеем дори да се докосваме до Бога?”
„Може двадесет години да се колебаеш, преди да направиш някоя стъпка, но когато я направиш, вече не можеш да отстъпиш назад.”
„На този свят има момичета, на които добрият им нрав и чисто сърце не им позволяват да имат по два любовника наведнъж.”
„Неизвестността е най-непоносимото от всички мъчения.”
„Нито едно чувство не се ражда толкова бързо, както антипатията.”
„Чашата ми може и да не е голяма, но аз пия от своята чаша.”
AFISH.BG
