СЕДЕМ НОЩНИ СЕДМОСТИШИЯ
I
Сънища сънища дойдоха
На рождения ден на жасмините
Нощи и нощи в белите
Безсъници на лебедите
Прохладата се ражда в листата
Както в безкрайното небе
Звездното самосъзнание.
II
Добри звездни лъчи донесоха мълчание
А след мълчанието една мелодия промъкната
Влюбена
На някогашни отгласи магьосница
Сега остана сянката и тя безсилна
И пропуканото й доверие
И неизличимия й световъртеж – там.
III
Всички кипариси показват полунощ
Всички пръсти
Мълчание
Отвъд прозореца отворен на съня
Полека-лека се раздипля
Признанието
И като поглед лъкатушно се отправя
Към звездите!
IV
Едно голо рамо
Като истина
Заплаща ценността си
На крайчеца на тази вечер
Която свети тъй самотна
Под тайнствения полумесец
На моята носталгия.
V
Нощта незащитена превзеха спомени
Червени
Теменужени
Жълти
Напълниха със сън отворените й прегръдки
Неуморимата й коса – със вятър
Очите й с мълчание.
VII
Диадемата на месеца върху челото на нощта
Когато си поделят сенките повърхността
На изгледа
И мъката отмерена от опитно ухо
Изтича без да ще
В мисълта напълно обезсмислена
от меланхоличната тръба вечерна.
© Превод от гръцки: Стефан Гечев
AFISH.BG
