Шведският филмов институт и Шведската телевизия обявиха своята нова съвместна инициатива „Повторен поглед към Бергман“. Тя има за цел да подпомогне финансово шестима утвърдени режисьори, които ще заснемат шест късометражни филма, вдъхновени от необятния свят на Ингмар Бергман. 10-минутните ленти могат да бъдат посветени както на някой от филмите на шведския творец, така и на конкретен филмов персонаж, място, сцена и т.н.
Финансирането е в размер на максимум 122 000 долара за всеки от шесте късометражни филма. Инициативата „Повторен поглед към Бергман“ е по повод 100-годишнината от рождението на Ингмар Бергман, която ще бъде отбелязана през 2018 година. Могат да участват режисьори, независимо от своята националност, а срокът е до 10 октомври 2016-а. Всеки заинтересован има възможност да научи повече подробности на http://www.filminstitutet.se/sv/sok-stod/filminstitutets-stod/produktionsstod/bergman-revisited
Страстта на Ингмар Бергман към киното се заражда още в детството, когато прекарва всяка свободна минута в някое от кината на Упсала. Истински повратният момент настъпва, след като получава като подарък за Коледа латерна магика, неслучайно впоследствие озаглавява така автобиографията си. Бъдещият майстор на киното стои пред кутията на чудесата, тайните магически механизми се задвижват и той вижда едно усмихнато момиче да се движи и смее като от плът и кръв. И точно тогава, в онзи вълшебен момент, безвъзвратно се влюбва в магията на движещите се картинки. Пътят му по-нататък вече е предопределен и той ще върви неотклонно по него до края на живота си.
През 1937-ма напуска родния си дом в Упсала, за да следва изкуство и литература в Стокхолм. Не завършва следването си, но още от тогава датират първите му опити да пише сам драматични текстове.
Колелото на съдбата шеметно се завърта. Следват безброй постановки в театъра, който също е сред големите му увлечения. Театралният му маниер си личи в ранни филми като „Усмивки в една лятна нощ“ (Sommarnattens leende, 1955) и „Окото на дявола“.
Първият пробив в чужбина прави с „Лятото с Моника” с Хариет Андершон – една от неговите любимки, която публиката по-късно ще види и в други ключови филми на Бергман като „Шепот и викове”, „Мълчание” и „Вечерта на шутовете”. Първият международен успех му носи „Усмивки в една лятна нощ”, който печели на фестивала в Кан награда за най-добра поетична комедия.
През 1976-та Бергман е арестуван за укриване на данъци и се заклева никога повече да не снима в Швеция. Известно време работи във ФРГ, където създава „Змийското яйце“ (1977), „Есенна соната” (1978) и „Из живота на марионетките“ (1980).
Завръща се триумфално в родината си с филма „Фани и Александър” (1982), който е отличен с 4 награди „Оскар“: за режисура, операторско майсторство (Свен Нюквист), най-добър чуждестранен филм и сценография.
AFISH.BG
