“Ако пък някой реши да се домогне до някоя титла, то никога не ще си я плати. Никой от магистратите им не е нито груб, нито безочлив към хората си, те предпочитат да се чувстват като бащи и бидейки наистина такива, те си заслужават титлите и хората им се отплащат със знаците на честта напълно свободно, без някой да го изисква от тях. Самият Принц няма никакви отличителни белези, нито одежди, нито корона, различава се само по качеството на зърното, което яде и че първо при него пристига восъка.
Те нямат много закони в конституцията си, тъй като не са им необходими. Дори порицават другите народи, чиито закони са ужасно много, а с препоръките и измененията пълнят цели томове, те считат за много глупаво да съдиш някого по закони, които имат толкова вратички и неясноти и които реално не могат да бъдат разбрани от никого, дори и от самите законотворци.
Нямат съдии, тъй като считат тази професия за професия за хора скриващи законите, според тях всеки човек трябва сам да може да изтъкне гледната си точка и да бъде съден от съда или от консула. Така се избягват протаканията и много по-сигурно се достига до истината. Така премахвайки всичките излишни приказки в съда, в крайна сметка проблемът може да бъде обхванат изцяло и да помогнат простичко да се реши делото, така се избягват всичките законови вратички и корупцията, които са така добре познати на другите народи. Всеки един от тях познава законите, преминава през кратко обучение, а и те са толкова ясно написани и разбираеми, че да могат да се схванат и от дете. Те се аргументират с факта, че законите трябва да се обнародват, за да знаят хората задълженията си, и поради това трябва да бъдат написани ясно и конкретно, тъй като иначе няма да са разбираеми и биха станали неизползваеми за по-голяма част от населението и особена за онзи, който най-много се нуждае от защитата им.”
© Томас Мор, „Утопия”
AFISH.BG
