Взимам ги за заглавие, защото тя си изкуса тази попара и си отиде от пораженията, които й нанесе. В прав текст го казвам. Дори стомашно-чревният тракт не издържа на невъобразимия бъркоч, сътворен от простосмъртни простаци. Подминавам скандалните пикантерии, които се ширеха в публичното пространство, те са под достойнството на Васа. И под моето.
С нея не бяхме „дупе и гащи”, но често се случваше да сме заедно по работа или по приятелски. Познавам я от Богдана Карадочева, с която бяха наистина много, много близки. Намерихме си допирни точки на първо виждане. Не знам как точно дозираше съчетанието на мъжкото момиче с дамата в себе си, но го правеше перфектно. Никога не я видях без прическа или облечена неглиже, дори когато въртеше страхотните си манджи, с които ни гощаваше. Да си оближеш пръстите и да нахраниш душата си от разговорите с нея. Понякога до среднощите, че и до разсъмване. Умееше еднакво добре да говори на високо професионално ниво за култура и изкуство и да разказва пиперливи вицове. От нея съм си „купила” много познания и впечатлителното „Хайде холан!”, което, колкото и да се мъча, никога не мога да докарам нито до интонацията й, нито до тембъра.
Васа беше силно обичана от приятелите си и люто мразена от враговете си. Не си личност, ако нямаш врагове, това е стара колкото света истина. Няма аз да давам оценки на професионализма й, той си беше доказано висок. Снимаше филм за Богдана в БНТ, някъде 1984-5 година. Чучна ме до себе си горе в режисьорската, долу подготвяха декор, камери, кабели, осветление, ние си бъбрехме щуротии, изведнъж „Работим!” и Васа, която познавах, вече я нямаше. Преобрази се за миг. Строга, лаконична, заповедна, камера, следач, втори дубъл, „Богдана, още веднъж!”, „Колко пъти да повторя кога да набиеш вареото?”, „Момчета, така не може да се работи!”, „Благодаря на всички, чудесна работа!” и отново към мен, сякаш нищо не е било: „Та ти казвах, че…” Оттам, докъдето бяхме прекъснали.
Професионал до мозъка на костите си. Другият такъв, с който съм работила, беше Хачо Бояджиев. Трети не познавам. Засега.
Всъщност по поръчка на Васа направихме песента „Нова годино”. За новата 1987-а. Тя беше режисьор на празничната програма. Няма да забравя как се възмущаваше, че вписали да има много светлини. „Хайде холан! Цяла България тъне в мрак 2 към 1, ние ще блестим по телевизията!” Имаше режим на тока, някои, да не кажа повечето, помнят тези кошмарни схеми.
Когато се работеше, се работеше здраво, когато се веселяхме също беше яко. Веднъж си беше изгубила портфейла, обажда се и ни определя среща в ресторанта на СБП. Друса се, вътре са й и парите, и документите, ако някой е губил портмонето си, ще разбере за какво иде реч. Влизаме в ресторанта, тя е както винаги с елегантен костюм, прическа, вдигната глава, усмихната, никой не може да разбере как й ври отвътре. Сядаме и идва ухилен до уши сервитьорът Гелето (мда, тогава си познавахме сервитьорите и се уважавахме с тях взаимно) и я пита дали случайно не е загубила нещо. Че като се хвърли оная ми ти Васа на врата му! Отдъхнахме си вкупом и се започна купона. Накара ме веднага да извикам по телефона мъжа си да доведе децата. В скоби, Васа много обичаше децата ми, глезеше ги с лакомства, уйдисваше им на акъла, викаше „Сега аз се занимавам с тях, недей да ни се бъркаш”. Не се бърках – и те я обичаха. Та май ометоха всичките налични десерти на заведението…. Малки, дребни случки, но показателни за мащаба на тази страхотна жена. От нея научих и т.нар. „синдром на врабчето”. Седим у Богдана, нещо ще работим и Буба ми вика: „Абе седни удобно като хората, остави я тая чанта някъде”. Аз с чантата в скута, от ученичка така съм свикнала, всичко да ми е под ръка. Васа боботи, показвайки чантата си в своя скут: „Марги, това е то – на ръба на стола и чантичката на коленете, „синдромът на врабчето”, което всеки миг е готово да отлети…”.
Васа отлетя. Врабчетата в София вече никакви ги няма. Може би просто ги отведе със себе си като Хамелнският свирач. А простащината остана. Дано не ни удави. Дано. И няма да кажа „Надали”, въпреки че си го мисля. Хайде холан!
Маргарита Петкова