Тя не е трябвало да живее. Поне такава е била първата воля на баща й. Трябвало да замръзне в студ, подобен на днешния, или да бъде разкъсана от зверове, оставена в гората така, както я е майка родила минути преди това. Но е получила право да живее. По втората воля на баща си, защото сърцето на суровия хайдушки байрактар се размеква…
Носела е сукман, бродирана риза и забрадка като всички селски момиченца, но е яздела кон, стреляла е с всякакви оръжия и се е борела като истински пехливан наравно с момчетиите. Защото татко й така я е научил. Само че този смел мъж се прекършва пред заповедта на местния османлия управник и дава детето си за булка, преди още да е разбрало, че е жена…
Малката Румена и бъдещият Стоян Ковача – мъжът, който ще я следва докрай
Ще й се наложи да търпи. Много да търпи, от свои и чужди. Докато един ден насилието не я превърне в… мъж. На нея, жената, не й остава друго, освен да започне да мъсти. Като истински мъж. Защото Румена войвода вероятно е най-мъжкото създание в Осоговската планина през XIX век.
Сватбата…
Мъжки дух и сила в красиво женско тяло. С всички добри и не чак толкова приемливи черти на характера. Тя просто не може да не бъде смела, щом е решила сама да подрежда объркания свят; не може да не убива, когато той е пълен с насилие; не може и да не обича, когато цял живот един мъж е на сърцето й; не може да не взема най-неочакваните решения за децата си, когато те трябва да бъдат спасени… А мъжете не могат да не я последват в гората.
Пътят…
Румена (Зорница София) и Стоян Ковача (Валери Йорданов) – заедно докрай
Всичко, разказано дотук, „диша” във „Воевода”, третия игрален филм на режисьорката Зорница София Попганчева, чиято официална премиера е тази вечер в столичното кино „Сине гранд” (срещу хотел „Хемус”). Исторически сюжет, пресъздаден на екрана по свидетелства на очевидци и разказ на Николай Хайтов във времена, когато правенето на кино в България е върховно изпитание – само заради 5-годишните усилия в търсене на автентичните места, език, дрехи, бит, оръжия, бойни техники, песни и т.н. целият екип заслужава поклон. А ако успеят да ви докоснат най-дълбоко в сърцето, аплодирайте.
Понякога да бъдеш добра майка означава да дедеш детето си на друга…
Със сигурност ще намерите неща, които да не одобрите, но трудът „Воевода” заслужава уважение. Огромен труд, преминал през многобройни корекции на сценария и на монтирания материал, през стотици въпроси и отговори, през упорити търсения на пътя до това, което вече е тръгнало към зрителите: исторически филм, създаден честно и с възможните рискове, които дебнат от всеки негов кадър.
Забележителен близък план на актьора Димитър Селенски като един от хайдутите на Румена войвода
А кадрите са впечатляващи. През цялото време камерата на оператора Крум Родригес е запечатвала истини – от шевиците, през сабите, ездата и каскадите, до силните емоции по лицата на героите. Запомнящи се близки планове на фона на призрачно мъгливи планински пейзажи. Стоп кадри, които делят етапите на сюжета, и надписи, които допълват кинопъзела…
Зорница София със сигурност е знаела към какво се стреми, иначе щеше да се откаже; нямаше да поеме целия този риск с щетоклива тема, родила в миналото шедьоври като „Козият рог” или „Време разделно”. Именно създателят на втория, акад. Людмил Стайков, е вдъхновителят и учителят в този предълъг път, в който сценаристът, режисьорът, продуцентът и актрисата е трябвало да бъдат едно цяло – Румена войвода. Получило се е.
От ляво надясно – актьорите Александър Алексиев, Леарт Докле и Петър Генков са част от четата на Румена войвода
А се е получило, защото огромният снимачен екип е действал като хайдушка чета в екстремни условия – от актьорите Валери Йорданов, Горан Гънчев, Владимир Зомбори, Леарт Докле, Петър Генков, Димитър Селенски, Ники Амрита Николай (малката Румена), монтажистката Виктория Радославова, художничките Марта Миронска и Ирена Муратова, композитора Дарко Маркович и песните на етногрупа „Кайно Йесно Слонце” до треньорите каскадьори от старозагорската прабългарска школа за оцеляване „Бага Тур“…
Всяка носия, всяко оръжение е специално търсено и изработено. Всеки жест и битка са плод на обучение и дълги тренировки.
Сега Зорница София трябва да продължи да се държи мъжки, защото след кинострастите на миналото ще дойдат тези на съвремието. По стар български обичай, покрай одобрението, ще се наслушаме на какво ли не, от „абе, жена режисьор” до упреци от всякакви посоки, сфери, хора… Дай, Боже, да не съм права и да видим най-сетне добронамереност към един безкрайно трудно създаден филм. Кой знае, може би защото като дете Зорница София е искала да бъде Румена войвода, сега нейният “Воевода” наистина докосва.
На заглавната снимка – дъщерята на Зорница София – Ники Амрита, е малката Румена. И двете не са били в предварителните планове за изпълнители на ролите. След дълги кастинги екипът стига до това решение. “Воевода” е продукция на “Ем Кю Пикчърс” със съдействието на Националния филмов център, в копродукция с “Фокус Медия” и съдействието на Хърватския аудиовизуален център, “Ню Бояна Филм”, “Дрийм Тийм Филмс” и Нова тв. Снимки: Архив на продукцията
Виолета Цветкова, AFISH.BG
