“Седях в средата на хола с бутилката водка в ръка. Отпивах от нея с със вгорчено, натръпнало гърло, което сякаш искаше да предупреди главата какво й предстои утре. Седях така, загледан в папките, прогизнал от тая леност на духа, която някога беше мъдър скептицизъм, пронизан от чувството за вина, без вече дори да си давам сметка за какво точно…
Вина за трийсет и петгодишната жена, била с мене тая нощ, чието име не зная, вина за родителите ми, чието име нося, а не съм виждал със седмици, двама старци, затворени цяла зима в един апартамент, в очакване да се отскубна от непонятния за тях свят и да отида да ги видя… вина за детето ми, чието име също не зная, защото направих всичко възможно, за да не се роди… вина за мълчанието ми, за собствената ми професия, която практикувах истински само сред приятели, на маса, със приведена глава и тръпни рамена като при частни аборти… вина за моята честност, затворена в шейсет и петте квадрата на моя апартамент, на моята покрита с прах територия за вътрешна емиграция…
Водката вече няма вкус.”
“Холтер-87”, Боян Биолчев
AFISH.BG
